„Мирише точно, ама точно като Тилда Суинтън!“ – това беше първата ми мисъл, като пробвах Tilda Swinton Like This. „Крем Каро“ беше втората.

Много харесвам Тилда – достатъчно, че да си взема насляпо аромат с нейното име, без да си дам сметка, че съм много далече от нейния хладен, андрогинен, почти извънземен типаж. От години се увъртам около този парфюм, привлечена както от името, така и от нотките. Около бранда – също, но все забравям да си поръчам мостри. Дали се замислих, когато случайно го мернах с почти невероятно намаление? Никак!

Споменавала съм вече за огромния ми проблем с предварителните очаквания. Не един и два парфюма съм отписвала не защото са лоши, а защото повече или по-малко се разминават с представата, която съм си изградила по нотките. Докато чаках този да пристигне, визуализирах някакъв топъл, оранжев и подправков, коледен аромат. Меденки и прясно обелени мандарини край запалена камина, нещо такова. Оказа се много различен – хладен, свеж, почти унисекс.

Не се разбирам никак с джинджифила в парфюми и старателно го избягвам. Не знам защо този път така мина извън радара ми, но в Like This усещам основно него. Не от меденковия вид обаче, а от суровия, който постепенно преминава в козметично-бръснарска нотка, като мокри кърпички.

На второто пръсване установявам, че всъщност доста ми харесва. Остър и лютив пресен джинджифил, точно както го обичам за ядене, свеж и фиу-фиу. Мандарината не е изявена като в представите ми, но добавя свежест заедно с неролито. Не знам как мирише имортелата и не мога да я идентифицирам. Някак ми бяга по тъча и тиквата, основната нотка, която ме беше заинтригувала. Не я усещам сурова (и по-добре), но има някаква опушена сладост като от прегорял карамел, която с малко повече въображение би могла да мине за препечена коричка на тиква. Ароматът не е коледен определено, но има нещо в него, което ми напомня за троицата на есенните градски миризми – печена тиква, печена царевица и печени кестени от пазарчето на „Графа“.  И тук някъде Like This ме спечелва и ми влиза в сърцето. Готова съм да му простя дори онзи крем Каро.

На третото пръсване се появяват сухи подправки – сминдух, кимион, куркума, къри, може би малко индийско орехче. Мирише на магазин за подправки, от онези с големите буркани, пълни с екзотични ухания. Учудвам се как не съм ги усетила досега. По-запознати от мен ми казват, че всъщност това е ароматът на имортелата – сух, тревист, подобен на къри и сминдух, и нещата с нотките си идват по местата. Имам чувството, че всеки път пръскам различен парфюм – многопластов, изненадващ. Не се сещам за много други аромати (да не кажа никак), които са ме изненадвали така. Бръснарница? Каква бръснарница? Подправки, сух треволяк и дърво – това усещам. Дали всеки път взаимодейства различно с кожата ми? Мистерия.

Like This може и да не е топъл парфюм (всъщност вече и в това не съм сигурна), но е комфортен и гушлив, със запудряне и мускусна мекота в драйдауна. Тук някъде се появява и мека флорална нишка, но не бих го определила като флорален. Трудно ми е да го сложа в една или друга група, толкова различни лица ми показва. Тилда казва, че е искала да пресъздаде усещането за дома и детството си – топъл джинджифилов сладкиш върху дървена маса, аромат на имортела в пролетен следобед, лениви слънчеви лъчи в градината на дядо ѝ, миризмата на пушек и торф след дъжд в Шотландия. Дали е успяла Матилд Бижауи да се справи със задачата? Само Тилда си знае. В моите представи Шотландия не мирише точно така, но пък аз не съм била в Шотландия.

Със сигурност обаче е интересен парфюм, различен както от обичайните ми предпочитания, така и от масовата парфюмерия. Интригува ме и ме предизвиква да го пробвам отново и отново, да го опознавам, да откривам нови нюанси. Уютен е и се държи близо до кожата, макар че не бих го нарекла интровертен. По-скоро е като онези малко приятели, които те познават от дете и знаят кога ти се иска просто да помълчиш, но винаги могат да те изненадат.

Година на излизане: 2010

Нос: Матилд Бижауи

Олфактивна група: флорален

Нотки: тиква, имортела, джинджифил, мандарина, хелиотроп, ветивер, мускус, нероли, роза

2 thoughts on “ Tilda Swinton Like This, Etat Libre d’Orange ”

  1. От толкова много приказки нищо не казвате за розата…усеща ли се? Аз съм фенка на парфюмите с роза.

    1. Не, не се усеща. Щом харесвате парфюми с роза, този едва ли ще Ви допадне.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *