На теория Erawan би трябвало да е съвършеният дзен парфюм. Аромат на сено и билки, вдъхновен от разходка в тайландска гора върху гърба на слон. Вдъхновил прекрасни ревюта. Награждаван.
На практика… изкушавам се да пусна гилотината и да приключа ревюто със следващото изречение, но няма да го направя. Вместо това му давам още един (пореден) шанс за целите на ревюто и пръсвам на китката си.
Вдъхвам предпазливо, защото съм се парила при предишните десетина проби. Добре де, ще си го кажа – Erawan може и да мирише на сено, но ако съм пушила в плевнята, завалял е дъжд, капките са се процедили през покрива и са ми намокрили пепелника. С две думи – мирише ми на мокри фасове. Пробвала съм го през всички сезони в отчаяни опити да открия красотата му (наистина много искам, честно). И не.
Този път, дали защото се съвземам след вирус и носът ми още е полузапушен, но ми се струва по-приятен от обикновено. Зелено-землисти нотки в началото, като бледи коренчета на пролетна трева с бучици пръст по тях. Лека цветна сладост, сякаш малко лавандула хващам, нагарчащите листа на салвия, ето го и сеното… Доста ми харесва дотук, всъщност, напомня ми на Corsica Furiosa на Parfum d’Empire, подобна горчива зеленина.
Все още не усещам мокрите фасове (добре де, усещам ги съвсем леко) и се чудя дали да не оставя ревюто за друг път, когато ще съм съвсем оздравяла. После ми става смешно – седнах да пиша с нагласата за хейтърско ревю, а изпаднах в когнитивен дисонанс, защото в момента Erawan ми харесва. Наистина. Въздушен е, фин, комплексен, лек като прашинки във въздуха. Спокоен, мечтателен и дзен. Не е буйна пролетна зеленина, а сухият сладък въздух в плевня. Започвам да разбирам какво толкова му харесват и силно се разколебавам в решението си да се разделя с него. Заслужава поне още един шанс за проба – когато ще съм с напълно възстановено обоняние. Засега ще му се порадвам така, дори да е един-единствен път, така че се напръсквам обилно и потъвам в блаженство.
Пробвайте го и вие – първо, защото е интересен и необичаен, и второ, защото в никакъв случай не трябва да се купува насляпо. Преглед на коментарите във Fragrantica ме убеждава, че мокрите фасове не се появяват само при мен и явно се развива различно при раличните хора. А аз пръсвам още веднъж и наистина се надявам да не е за последно.
Година на излизане: 2018
Нос: Писара Умавиджани
Олфактивна група: дървесно-ароматичен
Връхни нотки: билкови нотки, петигрен
Сърцевина: сено, салвия, момина сълза, ветивер, лиатрис
База: ванилия, мъх, кедър
