Казвала съм вече, че използвам парфюмите основно като модулатор на настроението. Така че след няколко прекрасни ревюта, описващи Hayati като „радост в бутилка“, любопитството ми за проба беше събудено на макс. Дали е „радост в бутилка“? Безспорно. Дали е парфюм? Не съвсем.
Пръсвам на китката, затварям очи, вдъхвам иии… Малиция Бон Бон! Гледам невярващо тежкото червено шише с ориенталска форма, богато украсено със злато. Вдъхвам пак. Няма лъжа, няма измама. Цената не я поглеждам въобще, за да не изпадна в когнитивен дисонанс.
„Инфантилен“ е първото определение, което ми хрумва за Hayati. Не непременно с лошо. Ароматът е богат и добре направен, не е опростен и сведен до розова тийн дъвка. Мелба е най-близкото до него като усещане. Или плодова салата с много бита сметана, поръсена с шарени захарни пръчици. Плодовете са в изобилие – има малина (която не усещам особено). Има ягода, леко химическа и преработена. Има ананас от компот. Има праскова, която хващам най-силно, макар да не е спомената в нотките – не свежа и сочна, а сладкото от печени праскови с леко хрупкави и карамелизирани ръбчета, което баба ми правеше (не, не отиваме в бабешка посока). Има и една леко тръпчива слива, а може би и малко сушена череша. Интересното е, че самият парфюм е много свеж, но не ми дава усещането за свежи, пресни плодове, а преработени по някакъв начин, с добавена захар и може би консервант. Някак химически ми стоят, а не природно, като току-що откъснати и с капчици роса.
Млечно-ваниловата нотка на гъст и маслен сметанов сладолед допълва и уплътнява плодовата шарения. Сещам се за виенската сладкарница на Шератон в първите години на демокрацията и огромната мелба, наречена „Славата на Никърбокър“, с която майка ми ме черпеше по специални поводи. Сервирана не в чаша, а в ладия от орнаментирано стъкло, отрупана с какво ли не, пиршество за очите и небцето. След сетивния сиромашлък на соца копнеех точно за нещо такова, нещо пищно, прекалено, символ на един различен свят. Днес само като погледна такава мелба, ми става байгън.
Hayati не докарва байгън, в интерес на истината. Не е прекалено сладък, нито тежък, а момичешки, скоклив и звънлив, развяващ червени панделки. Изпълнява си перфектно функцията на спешна помощ при лошо настроение. Разведрява и развеселява, носи безгрижие и лекота. Може да е инфантилен, но не е плосък и безинтересен, има си и богата конструкция, и развитие. И все пак… извън увеселителните му качества не го виждам като парфюм. Мисля, че малко ще ме е срам да го нося навън, както би ме било срам да изляза вързана на две опашки с червени панделки. Не е да не харесвам младежки и момичешки аромати, напротив, но този ще си ми остане guilty pleasure за вкъщи, като среднощно посягане към кутията със сладоледа.
Година на излизане: 2018
Нос: Ян Васние
Олфактивна група: флорално-плодов
Връхни нотки: малина, червени плодове, ананас
Сърцевина: бита сметана, мед, касис, слива, флорални нотки
База: сладолед, ванилия, бял мускус
