Миловиден, безобиден и момичешки е Nina Rouge. Парфюм за добро настроение без особени претенции.

Без особено въображение – също. Типичен представител на съвременното течение в дизайнерската парфюмерия, което неособено ласкателно наричам „мол-ски парфюми“. Безопасни, политкоректни, в една и съща фрути-кенди бленда, лепкави като розов глос върху нацупените устни на тийнейджърка.

Свежа лимоново-малинова струя ме посреща при първия спрей, но това не е реалистичният аромат на плодове, а химическият му еквивалент. Ако очаквате домашно приготвена малинова лимонада, ще бъдете разочаровани. Вместо нея ще получите някой от многобройните „фланкъри“ на Fanta – газиран, ярко оцветен, ярко ароматизиран. Което не го прави непременно лош – този тип аромати (и напитки) си имат своята аудитория, просто аз не съм сред нея. Въпрос на поколения и опит, вероятно.

Лимонената свежест отлита доста бързо и на нейно място трайно се настанява малината. Малиновата дъвка, ако трябва да съм точна. От онези, дето правят големи розови балони. Само че за разлика от обикновените дъвки, тук сладостта се засилва с времето – ванилова, карамелена, бонбонена. Усещам и една идея карамелизирана ябълка, от червените, дето се продават на клечка, но може и бутилката да подлъгва въображението ми.

В интерес на истината, Nina Rouge не е непоносимо сладък. Дори за мен и трудната ми поносимост към сладки парфюми. Не е прекалено озахарен, нито прекалено окарамелен. В драйдауна химическата малина се комбинира с ванилията в нотка на червило, която не е неприятна. Но не е и миризмата на скъпо, винтидж червило, която по принцип харесвам в парфюми. Тук червилото е дрогерийно и момичешко. Подобна е нотката в Yes I Am на Cacharel, но за мен той е по-интересният от двата заради подправковата острота на кардамон, която при Nina Rouge липсва.

Не е лош парфюм Nina Rouge, в никакъв случай не е неприятен, но не е от моите. Вероятно някоя тийнейджърка би го оценила високо, още повече, че шишето е много instagramable. Кимвам му вежливо, пожелавам му успех и се отправям към моите си ловни полета.

Година на излизане: 2019

Нос: Оливие Кресп

Олфактивна група: флорално-плодов-гурме

Връхни нотки: малина, цитрон

Сърцевина: гардения, джинджифил

База: карамел, ванилия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *