След ваниловия декември, януари някак естествено продължава сладкишената тема и надгражда ванилията с карамел, шоколад, бисквити, захаросани лимони и други висококалорични нотки. Кога, ако не през зимата (колкото и условна да е тя)?
Не съм особен фен на гурман гамата и ако кажа, че от декември до март разнасям около себе си аромат на сладкарница, ще излъжа. Изкушавам се за няколко дни около Коледа, както и инцидентно, когато са налице всички елементи на Истинската Зима – мраз, сняг, запалени свещи (поради липса на камина), цялото това романтично клише, което просто си плаче за сладичко парфюмче. Последните две зими повече посягам към пролетни, зелени и цветни, уви.
Гурман парфюмите обаче заслужават да им обърна специално внимание по няколко причини. Първо, хората ги обичат, радват им се, чувстват се добре с тях и не им пука особено, че някой сноб-парфюман, полят с винтидж шипри, може да присвие устни презрително. Второ, някои от тях наистина са много добре направени и изкусителни. И трето, то пък не може човек да е все сериозен, трябва си и сладичко в тоя живот. Вземете си още един бонбон, не се срамувайте!