На Lira отдавна му се носи славата на един от най-хубавите гурман парфюми. Дали е оправдана? Оправдана е.
При това още преди всички да полудеят по гурметата, а парфюмеристите да експлоатират темата за лимоновия сладкиш до дупка. Всички (добре де, почти всички) обичаме лимонов сладкиш – хем е сладичък и носи уют, хем е киселичък и няма опасност да ти стане байгън от сладко. Има обаче сладкиши и Сладкиши и Lira е от вторите.
Пробвам го в мразовит и слънчев зимен ден и си мисля, че точно това му е времето – свеж и възторжен от една страна, топъл и уютен от друга. Обикновено ставам по изгрев и първата ми работа е да изляза на балкона да посрещна слънцето, да постоя минута-две на щипещия студ, за да се събудя и да ми се разиграе кръвта, а после да вляза на топло, при аромата на кафе с канела. По подобен начин усещам и Lira. Обожавам свежото му, почти скърцащо начало със захаросани цитруси, много слънчево, много енергизиращо и много мое. Тази захаросаност е по-скоро като текстура, отколкото като степен на сладост – хрупане на кристалчета захар между зъбите, на кристалчета замръзнал сняг под стъпките.
Няколко минути по-късно се обажда и лавандулата и добавя своите нотки към свежестта. Много хубава, рафинирана и елегантна лавандула, естествена, но без първичната етерична острота. Канела и карамел затоплят аромата и му добавят сладост, при това без да отиват съвсем буквално в сладкишената стилистика. Lira няма присъщата за гурман парфюмите инфантилност и успява през цялото време да запази достойнство и елегантност. Мирише повече на лоби в луксозен хотел, отколкото на омазани с торта дечица в сладкарница. В драйдауна усещам леки тютюневи и тонка нотки, неспоменати в описанието, които още повече засилват усещането за елегантност и лукс. Много ми харесва как добре са блендирани съставките, как едно нещо плавно преминава в друго, как нищо не крещи и не ръга с лакти, а същевременно ароматът си има и присъствие, пищност, и характер.
Толкова сполучлив и харесван се оказва този характер, че не един и два бранда се заиграват с лимонено-сладкишената тема и се опитват да наподобят звученето на Lira. Имала съм OneMore на Francesca dell’Oro, пробвала съм Lemon Tart на Theodoros Kalotinis и новоизлезлия и нашумял Devotion на Dolce&Gabbana… Не че са лоши, но Lira си е Lira – абсолютно пиршество за сетивата.
Година на излизане: 2011
Нос: Крис Морис
Олфактивна група: амброво-флорален
Връхни нотки: червен портокал, бергамот, лавандула
Сърцевина: канела, ликорис, жасмин
База: карамел, ванилия, мускус
