Има парфюми, които условно наричам „детски“. Не защото са инфантилни или миришат на дъвки и бонбонки, а защото са лъчезарни и обезоръжаващо дружелюбни.
Или защото ми връщат спомени от някакви минали, по-безгрижни времена. В моменти на стрес подходящо подбран парфюм може да ме успокои и да ми вдъхне чувство за сигурност. Наречете го някакъв вид парфюмен ескейпизъм.
Спомням си началото на пандемията миналата година, първия локдаун, неизвестността, заплахата и тревогата. Някак съвсем инстинктивно през тези месеци посягах предимно към парфюми от 90-те. И то не такива, които съм ползвала тогава, а други. Не беше буквално завръщане към спомени, а търсене на духа на времето. Ако трябва с две думи да опиша духа на 90-те, те ще са „свобода“ и „надежда“. Не защото аз самата бях млада тогава, а заради усещането за промяна към добро, което витаеше във въздуха. Харесвам и парфюмите от онова време – богати, но спокойни и добронамерени. Различни от стерилните алдехиди от 60-те, арогантните шипри от 70-те и агресивните флорали от 80-те, но все още далече от политкоректната сладичка ширпотреба на новото време. Давам си сметка, че този дух на свобода и надежда, бутилиран в красиви шишета, ми помогна да си запазя здравия разум и да не се поддам на масовата истерия.
Ароматите като модулатори на настроението са много интересна за мен тема (ароматерапията също ми е интересна, но все още не съм се заровила в нея). Това е и основният начин, по който ги използвам – не за да впечатля околните и да получа комплименти, а за да се почувствам по един или друг начин. Избирам парфюма си за деня така, както други хора си избират дрехи и аксесоари.
През юни избирам да съм усмихната, ведра и спокойна. Като ранно лято и синьо небе, като начало на ваканция и усещане за нещо хубаво зад ъгъла.
