Код „чук“ беше работното заглавие на януарската ми селекция, но го смених заради опасения от неправилно тълкуване:)

Така или иначе обаче ще си говорим за парфюмите, които наричам „чукове“. Сещате се, онези парфюми, които карат шофьора да се закашля и да отвори прозореца, когато се качите в кола, и се усещат на стълбището три часа, след като сте минали оттам. За добро или лошо (според личното ми мнение – за лошо), това са предпочитаните парфюми в България и когато се търси парфюм, основното изискване е да е силен и траен, без значение как точно мирише.

Вече ви е станало ясно, че не харесвам такъв тип аромати и не използвам парфюмите като оръжие за масово поразяване. В моите представи идеята на парфюма е да привлече хората към теб, а не да ги изгони, освен това е въпрос на възпитание и култура да не натрапваш миризмите си на околните, били те и (според твоя вкус) приятни.

Все пак „чуковете“ заслужават да им посветя един месец – най-малкото защото сред тях има истински класики, срещу които дори аз не мога да кажа нищо лошо. Нека бъде януари, когато студът ги прави по-поносими. А вие пръскайте с удоволствие и мярка, както се казва в рекламите. 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *