Брандът Alexandre.J беше познат за мен само като име. Честно казано, не ме и привличаше за тест – заради прекалено претрупаните за моя вкус бутилки и заради подозрението, че ароматите ще са в категорията на модерните напоследък нишови чукове.

Но случайно попаднах на две мостри и реших все пак да пробвам – в името на науката и за обща култура.

The Majestic Jardin

беше първият, който опитах. И да, подозрението ми се оказа напълно вярно – те СА чукове. Това jardin в името не бива да ви подвежда и в никакъв случай не си представяйте нещо като Градините на Hermes; по-скоро се фокусирайте върху majestic. Тук няма да откриете зеленина, цветя, прохлада, въздух или сочни плодове. Има плод, да – череша, но тя не е сочна и фриволна, а тъмна, ликьорена, изсушена до концентрат и след това накисната в алкохол. Усещам цианидната горчивина на костилката и бадемите, която не позволява на сладостта да се превърне в конфитюр, а я държи леко наострена. Обилна щипка пипер гъделичка ноздрите и създава онова противоречиво и пристрастяващо усещане, което изпитвам от шоколад с чили. Няма шоколад в композицията, не го долавям и като аромат, но присъства в представите ми – бонбон от черен шоколад със сърцевина от пияна вишна, която бавно се разлива по езика. Тъмен е и тютюнът, почти мога да усетя катрана в него, плътен и сериозен, разпилян върху маса от полиран махагон.

Нищо лошо не мога да кажа за този парфюм – чудесен е, просто не е за мен. Изключително силен, траен и присъствен, с красив драйдаун. Изисква кураж, за да бъде носен. Аромат за всяване на респект.

Година на излизане: 2020

Нос: Амели Буржоа и Ан-Софи Беагел

Олфактивна група: ориенталски-флорален

Връхни нотки: горчив бадем

Сърцевина: пипер, череша, черешов цвят

База: тютюн, ванилия, кедър, пачули

The Majestic Vanilla

започва с остротата на галбанум, която по принцип харесвам. Тук тя е почти лютива и извиква в съзнанието ми думата капсаицин – активното вещество в лютите чушки. Прясна, зелена люта чушка усещам, почти враждебна. Тази острота обаче изчезва след пет минути и се разлива мощна ванилия. Не е гурме ванилия и не мирише на пекарна, по-скоро има някаква сапунена, леко бръснарска нотка, която вероятно идва от тонката. Напомня на ароматизатор в скъп бутик или в лоби на скъп хотел – от онези, които хем те предразполагат, хем фино, но категорично ти напомнят да си знаеш мястото. Канелата също не е гурме, а добавя една особена велуреност към композицията. Едва забележимо цитрусово подкиселяване усещам в опашката на аромата, а не в челото му, както е по принцип. Амбровата подложка го затопля и го прави с една идея по-дамски звучащ от другия (и двата са унисекс).

Както и за Градината, и за Ванилията не мога да кажа нищо лошо. Всичко, което написах по-горе за силата, трайността, драйдауна и респекта, важи и тук. Колекцията е вдъхновена от ар деко стила на 20-те и припознавам и в двата строгостта и внушителността, характерна за архитектурата от онова време. Това са парфюми, излъчващи власт, за хора, с които не е добре да се шегуваш. Много пипнати и осезаемо миришещи на пари. Няма да се превърнат в голяма любов за мен, но със сигурност биха били за някой друг.

Година на излизане: 2020

Нос: Амели Буржоа и Ан-Софи Беагел

Олфактивна група: ориенталски-ванилов

Връхни нотки: мандарина, канела, бергамот

Сърцевина: праскова, галбанум, тонка

База: ванилия, мускус, амброво дърво, лабданум, пачули

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *