Ако ме попитат на какво мирише детството ми, без да се замислям ще отговоря „на Fidji“. Майка ми имаше и други парфюми, но нито тези на Nina Ricci, нито модерното по онова време Masumi успяха така да ме пленят.
Fidji направо ме омагьосваше. До такава степен, че ровех из енциклопедиите да науча всичко за този чуден и екзотичен остров, където (мислех си) ухае така приказно. Може би оттогава ме привличат парфюми с имена на далечни места, които разпалват въображението ми.
Днес си давам сметка, че всъщност изобщо не мирише на тропически рай. В него няма нотки като франджипани, тиаре или кокос, които обикновено свързваме с представи за тюркоазено море, ситен бял пясък и хамаци под палми. Мирише на рай обаче, макар и не тропически. Толкова добре балансиран е, толкова всичко му е на място, носи спокойствие, безметежност и усещане, че всичко ще е наред, като синьо небе с бели облачета тук-там.
Композицията на Fidji е типична за парфюмната мода от края на 60-те и началото на 70-те – зюмбюл, галбанум, ирис, алдехиди и мъх. Флорална, леко зелена, леко пудрена, леко сапунена и с характерното за мъха луксозно звучене. Мисля обаче, че от всички подобни парфюми, които съм пробвала, Fidji е най-ненатрапчив, най-фин и най-съвременен. Вероятно е реформулиран през годините, не знам, но успява да е old school, без да е бабешки. Напротив, младежки и лесен за носене е, спокойно го виждам с бяла тениска и дънки. Нито алдехидите блъскат на химия, нито мъхът – на шипров камшик. И двете са много деликатно загатнати и цялостното усещане е за мокра кожа след душ, измита със скъп сапун. Макар да е от бюджетните парфюми, Fidji ухае на лукс и естествена елегантност. Секси е също, но по един невинен и непреднамерен начин – да речем, както е еротиката в „Емануела“ в сравнение с днешните силиконови и агресивни представи за „секси“.
За мен лично Fidji винаги ще ухае „на мама“, на детство, на едни по-спокойни и неусложнени времена, на песните на ABBA и дългия път към морето. И на моето 5-годишно Аз, протегнало глава към предната седалка и шията на мама, омагьосано и искащо да вдъхва още и още.
Година на излизане: 1966
Нос: Жозефин Катапано
Олфактивна група: флорален
Връхни нотки: зюмбюл, галбанум, ирис, бергамот, лимон, тубероза
Сърцевина: алдехиди, жасмин, иланг-иланг, карамфил, орис, виолетка, подправки, роза
База: мъх, ветивер, сантал, смола, мускус, амбър, пачули
