В древногръцката митология Лигея е една от сирените, които се опитали с песните си да омаят и подмамят Одисей. Той обаче, като изпечен хитрец, си запушил ушите с восък. Аз, за разлика от него, не си ги бях запушила и поддадох.

Carthusia е бранд, около който слухтя и се увъртам от доста време. Грабна ме историята му – остров Капри, монаси, случайно извлекли есенция от цветя, манастирска алхимия и създаване на първите парфюми, естествени съставки и ръчна изработка. Тъкмо като за мен. Беше въпрос на време и на избор с кой от всичките им аромати да започна. И докато разумът ми клонеше към тревисто-смокиновия Io Capri като по-безопасен и с най-голяма вероятност да е „от моите“, сърцето дърпаше към Ligea la Sirena – заради името, легендата и риска да пробвам нещо, което най-вероятно ще е скок извън зоната ми на комфорт и нотките, с които съм свикнала. Излишно е да казвам, че го отстрелях насляпо – това е част от хазартната тръпка.

Ligea la Sirena се оказа по-различен от това, което си бях представяла. Не е разочарование, но е предизвикателство. На първо място, с това име очаквах в него да има секс – някаква прелъстителна, омайна, сочна нотка. Ами… няма. Парфюмът е бабешки, даже Бабешки. И манастирски. И много, много интересен.

Ревютата масово го сравняват с Shalimar на Guerlain и това ме подведе. Да, има някаква прилика в аромата, но точно прелъстителността на Shalimar липсва тук – плътна, тамянова, кожена и луксозна. Ligea la Sirena е доста по-сух, прашен и въздушен. На какво мирише ли? Представете си стария дървен шкаф на някоя баба от Капри, в който държи кутия лимонови резенки, китка сушена лавандула, тамян, подправки, калъп марсилски сапун и кутийка пудра от младостта си. Горе-долу така мирише.

Цитрусово свежо започва Ligea la Sirena – лимон, бергамот, портокал, с щипка бръснарска лавандула. Никъде в коментарите не прочетох за сапунената нотка, но за мен тя е една от най-изразените от началото до края и до голяма степен виновница за бабешкото излъчване. Не е алдехидно сапунената, студено елегантна бабичка на Chanel No 5. Тази тук пере на ръка с марсилски сапун в поцинкован леген. Съзнавам, че така написано, не звучи атрактивно. Съзнавам още, че по някакъв парадоксален начин всъщност е омайно и извиква във въображението ми представи за изпрани бели чаршафи, които се ветреят под южното слънце, за някаква много простичка и първична dolce vita.

Секунди след това в главата ми нахлува спомен – като дете бях намерила в къщата на баба ми кутийка с пудра. Картонена кутийка, с изрисуван Арлекин на капака, останала вероятно от 30-те години. Така мирише и пудрата в Ligea la Sirena, която се появява малко след цитрусите и сапуна (подобна е и в Shalimar). Много светла и суха пудра, която се носи като златисти прашинки във въздуха. Цитрусовата нотка също е изсъхнала и се е превърнала в тревистия нюанс на лимонова трева. Фин и въздушен тамян се прокрадва отнякъде, заедно с капка ванилия.

И тук започвам да си давам сметка, че Ligea ме е прелъстила. Не по сексуалния, прекалено явен и буквален начин, а много по-коварно – с изненадващата си различност и със стоте си лица. Обичам парфюми, които се променят и развиват, а този се развива, и още как – при всяко вдъхване усещам нещо различно, нов ефирен полъх. Не прилича на нищо, което съм носила досега.

Не беше моментална любов Ligea la Sirena (и в никакъв случай не я препоръчвам за покупка насляпо, освен ако не си падате по бабешки парфюми или не сте рискови играчи), но имам усещането, че ще се заобичваме все повече. Запознахме се покрай рождения ми ден в разгара на лятото и макар да е достатъчно лека и въздушна за горещините, есента е нейното време.

Година на излизане: 2000

Нос: Лаура Бозети Тонато

Олфактивна група: дървесно-ароматичен

Връхни нотки: лавандула, лимон, тамян, мандарина, бергамот, портокал

Сърцевина: карамфил (подправка), лимонова трева, индрише, пачули

База: ванилия, стиракс, тютюнев цвят, мускус

Ligeia Siren, Данте Габриел Росети

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *