Много обичам нар. Цвета му, тръпчивата му свежест и най-вече това, че е събрал есенцията на юга, мечтата за слънце и хубави дни.
Неутолим е копнежът ми по южни земи и макар тялото ми да не понася жега, душата непрекъснато пътува натам. Знаете ли, че в Ивайловград например наровете растат по тротоарите, както в София – джанките? Толкова ме беше омаяло това откритие, че двайсет години по-късно още не мога да го забравя.
И съвсем логично, когато един парфюм се казва „Нар“ (защото това означава melograno), когато е направен от италианска парфюмерийна къща с 400-годишна история и когато се води винтидж легенда, няма как да не поискам да го пробвам, а едно много хубаво ревю допълнително разпали любопитството ми.
Започвам с най-важното – ако тук въобще има нар, той е измит, изтъркан даже с луксозен сапун. Много сапун. Което не прави Melograno лош парфюм, просто ако търсите плодови нотки, трябва да ги потърсите другаде. Нормално, всъщност – направен е през 1965, преди епохата на компотените и лимонадените композиции.
В интерес на истината, не е съвсем без хич – има някаква накиселяваща цитрусово-плодова жилка при отварянето, но тя в никакъв случай не е буквалистична и природна. Като повечето парфюми от тази епоха, Melograno, е със сложна, съвършено блендирана и полирана композиция, която трудно може да се разчлени на отделни нотки и да се каже „мирише ми на нар“ или „мирише ми на роза“. Мирише просто на парфюм – абстрактен, класически и красив. Или на сапун, в случая.
Сапуненото, както може да се досетите, идва от алдехидите, тези властелини на ретро парфюмерията. В някакво ревю го наричаха „плодов Chanel No 5“, вероятно точно заради тях. Melograno е алдехидна бомба и ако имате непоносимост към тази нотка (като мен), по-добре стойте далече от него. Въпреки нерзбирателството ми с алдехидите обаче, не мога да не му призная красотата – това е елегантен парфюм с много класа. Сапунен, пудрен, мъхов, ухаещ на чисто, но не по скърцащия начин, а с много мекота. Мърка като породиста котка и си заслужава легендарния статус. Няма да си го купя, но се радвам, че се запознах с него, а ако сте фенове на алдехидни аромати, потърсете начин да се запознаете и вие.
А за десерт ви черпя с този разкошен коментар от Fragrantica:
„Melograno is the beloved (big-eyed, long-lashed, red-cheeked) child in the victorian times from a bourgeoisie family fresh out of a bath prepared by loving maids; the cherub with now, dry ringlets is tucked into a warm, silk-laden bed, squeaky clean and growing sleepy.“
Година на излизане: 1965
Олфактивна група: шипров
Връхни нотки: бергамот, подправки, горчив портокал
Сърцевина: нар, иланг-иланг, роза
База: мъх, лабданум, пачули, мускус
