Този месец влизаме в още един цветарски магазин. Обичам този тип чисти, звънливи аромати и дори да не са част от парфюмния ми подпис, не моге да си представя пролетта без тях.
Ако трябва да съм прецизна, No. 42 The Flower Shop не е точно белоцветен парфюм. Основната му нотка е момината сълза и макар да е бяла на цвят, тя няма характеристиките на това, което в парфюмерията се разбира под „бели цветя“, тази наркотична медена сладост. Не че не е омайна и опияняваща, просто по един друг, по-свеж и зелен начин. Но пък ми носи толкова пролетно настроение, че нямаше как да не го включа.
„Свеж и зелен“ казах и наистина No. 42 The Flower Shop започва с взрив от зеленина. Не природа, поляни и гори, а точно зеленината в цветарски магазин – сочният, леко горчив аромат, който се разнася, когато цветарката отреже стъблата на цветята. Почти мога да чуя онова „кръц“ и шумоленето на целофан, но почти. Този парфюм не е целофанено-формален и стегнат като Carat на Cartier и макар да не е ливаден, носи в себе си достатъчно свобода и вятър в косите. Плюс за него, защото букети в целофан не харесвам.
Всъщност като изключим зелените стъбла и листа, No. 42 The Flower Shop не носи ароматните характеристики на цветарски магазин по една проста причина – не мирише на неопределена смесица от цветя, а основно на момина сълза. Идеята за цветарския магазин идва от фрезията, която допълва момината сълза, но не я измества. Не я изместват и леките повеи на божур и нарцис и макар да не е съвсем монофлорен аромат, когато си затворя очите, не виждам кошница с цветя, а букетче росни момини сълзи.
Бяло и зелено са цветовете на този много млад и много момичешки парфюм. Харесвам звънливостта и скокливостта на момината сълза, когато е допълваща нотка, но леко ме плаши като монофлорен аромат. Не и тук обаче. Не е главоболна и задушлива, има достатъчната доза зеленина и виталност и изобщо не се държи, както подобава на отровно цвете. Ако нещо все пак ме смущава, то е мъховата нотка в базата, която заземява аромата и го прави по-възрастен. Аз лично бих го предпочела по-въздушен, но мога да му го простя и смятам да го нося много тази пролет.
Jo Loves е личният бранд на Джо Малоун, а No. 42 The Flower Shop е вторият парфюм от марката, който пробвам (за първия, Orange Butterflies, ще разкажа скоро). И двата са семпли, но изпипани, не стоят грубовати и недоправени. Бих пробвала още неща, а междувременно се поливам с момина сълза от глава до пети и отивам да празнувам пролетта.
Година на излизане: 2013
Нос: Джо Малоун
Олфактивна група: флорално-зелен
Връхни нотки: зеленина, божур, мандарина
Сърцевина: момина сълза, фрезия, нарцис, жасмин
База: мускус, ирис, мъх, пачули
