Love/hate са ми отношенията с този Nude. Love, защото е ретро и събужда детски спомени. Hate, защото е повече ретро, отколкото мога да понеса върху себе си.

Не посягам вече към него, но преди няколко години имах период на пристрастяване. Успокояваше ме и ми даваше чувство за сигурност – както когато се завиеш презглава с одеялото и знаеш, че нищо лошо не може да ти се случи.

Може би трябва да започна с това, че парфюмът е дело на София Гройсман и почеркът ѝ тук е силно разпознаваем – специфичната мъхесто-прасковена мекота, напудрената женственост и сложната композиция. Гройсман казва, че би искала всеки от нейните парфюми да става за носене във всякакви ситуации и с Nude ѝ се е получило. Усещането за гола женска кожа е тук, но без да е разголено. Макар да има деликатна еротика в аромата, той е достатъчно елегантен и за бизнес среща. И за двете заслугата е на алдехидите. От една страна дават тази чиста, nude нотка, но тя не е топла и мускусна, а сапунена, измита до скърцане. От друга страна присъствието им във всяка една композиция гарантира стегната, ретро елегантност.

С мощна струя алдехиди се отваря Nude, силно химически и спиртен, подобно на препарат за миене на прозорци. Допускам, че асоциацията ми с прозорците не е буквално ароматна, а заради въздушността и кристалното звучене, което алдехидите дават по принцип. След минута-две химията отстъпва, ароматът се затопля и омеква. Галбанум и розмарин присъстват в пирамидата, две съставки, чиято острота много харесвам, но тук не ги усещам. Ако долавям някаква молекула розмарин, той е изсушен, а не тръпчиво зелен. Бих определила Nude по-скоро като жълтоцветен, пудрен и сапунен парфюм с мека дървесна подложка. Пудрата в него не е суха и прашна, а плътна и мазна – иланг-иланг по принцип дава тази масленост и импрегнира аромата, а тук присъства осезаемо, макар и без типичната си сладост. Половин час по-късно химията почти изчезва, а нотките се кротват до комфортна мекота.

Харесвам парфюмите от 90-те и имам няколко, но алдехидите в този го връщат три десетилетия назад. Никак не мога да разбера с тази нотка, звучи ми като френска буржоазка от 60-те – стегната, колосана, сапунена и стерилна, с фризура, обилно напръскана с лак за коса. Не мога да я преглътна и тук и не бих носила Nude навън. Ако все още не съм се разделила с него, то е заради някаква носталгия, която евентуално може да ме сполети някога.

Въпреки името си и концентрацията си EDC (одеколон, най-слабата), Nude не е плах и срамежлив. Има си проекция и трайност, на които много EDP могат да завидят, и попада в категорията „еех, а едно време какви EDC имаше“. При това на смешна цена. Ако сте от почитателите на Гройсман и харeсвате звученето на парфюмите ѝ (например Tresor, Beautiful или Volupte), си струва да пробвате и този. Ако обичате алдехидни ретро аромати – също.

Година на излизане: 1991

Нос: София Гройсман

Олфактивна група: флорално-алдехиден

Връхни нотки: алдехиди, галбанум, розмарин, бергамот

Сърцевина: нарцис, мъх, иланг-иланг, жасмин, роза

База: орис, мускус, сантал, ветивер

Катрин Деньов, Belle de jour

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *