Не бях пробвала нищо от новата серия на Goutal и честно казано, не ме влечеше. Цветните шишета с джуфки и помпони, както и нотките на композициите, ми звучаха като опит да се избяга от класическото природно, Ботичели звучене на бранда.

И понеже аз пък точно него харесвам, бях скептично настроена. Пробата показа, че е имало защо, поне за моя вкус.

Колекцията Oiseaux de Nuit (Нощни птици) е замислена с амбицията да осъвремени почерка на Goutal и да пренесе сцената от горите и поляните в града, а жената-фея да се превърне в елегантна млада дама, готова за вечерно излизане. Състои се от три парфюма със също толкова амбициозните имена Tenue de Soirée, Nuit et Confidences (тях не съм ги пробвала) и този, Étoile d’Une Nuit, който очевидно се заиграва със знаковия Nuit Etoilee. Приликата обаче е само в името. И ако Nuit Etoilee наистина мирише на осеяно със звезди нощно небе над прохладна борова гора, то с Étoile d’Une Nuit трудно ще станете звездата на вечерта.

Не защото не е хубав, напротив – много е приятен. Просто е плах, срамежлив, стиска се с две ръце за шията ми и не смее да се пусне оттам, да развее шлейф, да обърне след себе си носовете, а след мен погледите, каквато уж му е работата. Държи се до кожата, гали се кротко и според мен е много по-подходящ за заспиване, отколкото за излизане.

В интерес на истината, разбирам идеята за излизането, защото парфюмът е козметичен, пудрено-червилен и събужда представи за жена пред огледалото, която нанася фин воал пудра върху лицето си. Камий Гутал е искала да пресъздаде спомена за успокояващия аромат на майка си и кожената ѝ чанта с гримове, и е успяла (не лично тя, а Матийо Нарден, който е автор на парфюма). В това е проблемът – Étoile d’Une Nuit мирише така, както миришат майките, а не както миришат звездите.

Композицията е простичка. Отваря се с ирис, усещам сякаш и капка бергамот, но не е споменат в нотките. Ирисът не е зелен, землист и грудков като в Heure Exquise, а сух. Характерната му и леко неприятна за мен тебеширена прашност изчезва бързо и ароматът придобива мекотата на козметична пудра. Останалите две нотки, малина и роза, също са козметични и помадени, а не буквални –  червило с аромат на малина и роза. Хващам и нещо дървесно, като стружките от подострени цветни моливи. Приятелката, от която заех парфюма за проба, казва пък, че ѝ мирише на пастелите, които имала като малка. Наистина, ароматът връща спомени от детството, има носталгична, ретро нотка, която успокоява и умилява.

Приятен, мек, комфортен и елегантен парфюм е Étoile d’Une Nuit. Няма да се нареди сред любимците ми обаче, нещо му липсва. Харесва ми, но повече ми харесват характерът и своенравността на старите Гутали.

Година на излизане: 2019

Нос: Матийо Нарден

Олфактивна група: флорално-плодов

Нотки: ирис, малина, роза

Жена пред тоалетката, Берт Морисо

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.