Pleasures ми е guilty pleasure. Като басмена рокля на цветя, която е прекалено шарена, прекалено крещяща, прекалено извън стила ми и все пак ми носи гузна радост, дори да не се престрашавам да я облека навън.
Не, не е прекалено крещящ, нито прекалено шарен този парфюм, макар че всичко е въпрос на възприятия – за мен е на ръба на главоболния шукаритет, но други хора го възприемат като лек и нежен, дори сапунен. Не съм кой знае какъв любител на флоралите, особено на пищните, а този е пищен, та дрънка. Две неща обаче не мога да му отрека – че е добре направен и че носи настроение. Така че популярността му си е съвсем оправдана.
Представете си момиче с румени бузи, облечено в същата тази басмена рокля, минало през градината и обрало де що види, как влиза в стаята и изсипва кошницата върху масата. Някакво такова усещане ми носи Pleasures, колебаещо се между възхитено „Еха!“ и леко ужасено сензорно объркване. Толкова много са цветята, че обонянието ми дава на късо. Усещам най-силно момина сълза, фрезия, роза и божур, но има още виолетка, тубероза, люляк, крем и жасмин. Надвикват се едно през друго, но някак не можеш да им се разсърдиш за тази бъбривост, най-много да отвориш леко прозореца. И току-виж, докато се усетиш, да се включиш в глъчката, защото настроението им е заразно, с онова специфично безгрижие на 90-те.
Въпреки изобилието от цветя обаче, Pleasures не е природен и градински, а си е „парфюмен“ парфюм. Когато позаглъхнат звънливите флорални гласове, се появява нотка на луксозен сапун, която носи усещане за чистота, за кристална прозрачност. И като казах прозрачност, се сетих – има нещо в парфюмите на Estée Lauder, което не е съвсем по мой вкус. Наричам го „американски почерк“, при Tom Ford също го срещам. Не е да не са красиви – красиви са. Красиви като мажоретка с руса коса, сини очи и спортен дух, с красота от типа „всичко на масата“ (точно както изсипахме онази кошница преди малко). Оценявам ги, възхищавам им се, но ми липсва подтекст, загадка, онази завоалираност, която имат френските парфюми например. Посрещат ме с широка бяла усмивка и това е чудесно, но аз харесвам тайните погледи, намеците, колебанието и напрежението. Това „what you see is what you get“ представяне ме кара да губя интерес. Пак казвам – красиви парфюми са всички, които съм пробвала от марката, този в частност също, но не говорим на един и същи език.
Това не означава, че няма дни, в които ми се приисква нещо точно такова – шарено, радостно и без задни мисли. Pleasures е много добре подбрано име за този аромат, който е моментален подобрител на настроението. Добронамерен и дружелюбен е (стига да не се прекалява с количеството), подходящ и за офис, и за уикенд, за срещи с хора, които трябва да бъдат очаровани, но и за лични моменти. Удоволствията тук не са сексуални, а по-скоро от типа малки и ежедневни – парче торта, ново червило, вана с много пяна. Виждам го върху жена зодия Телец, да речем, с вкус към живота и всякакви видове телесни наслади. За мен е по-скоро лекарство, ударна доза пролетен витамин.
Година на излизане: 1995
Нос: Алберто Морияс, Ани Бузантян
Олфактивна група: флорален
Връхни нотки: зеленина, фрезия, розов пипер, виолетка, листа от виолетка, тубероза, червени плодове
Сърцевина: момина сълза, божур, люляк, крем, роза, жасмин, индрише, каро карунде
База: мускус, кедър, сантал, пачули
