„Смущаващ шафран“ – така се превежда името на този парфюм и то е подвеждащо. Нищо смущаващо няма в Safran Troublant, напротив – той е комфорт и мекота.

Вдъхвам от китката си отново и отново, леко замаяна – онова замайване, което усещам в магазин за подправки. Шафран, кардамон, джинджифил на прах, може би мъничко кимион танцуват като прашинки във въздуха и гъделичкат обонянието ми. Първоначалната острота бързо се разсейва и се превръща в деликатен, фин воал. Усещам ту едно, ту друго, но сетивата ми не са претоварени. Safran Troublant не е дразнещо пикантен аромат, а се върти около мен и докосва с върха на пръстите.

Ухае ми на някакъв близкоизточен десерт, си мисля минути по-късно, когато се появява и розата. Нещо, напоено с розова вода и поръсено с тичинки шафран, но без гъстата сиропена сладост на баклавите. Не е да няма сладост в аромата – има, но тя е транспарентна, някак разпрашена и въздушна, и това ме спира да определя розата като локумена. В нея няма тежка масленост, няма и росна свежест, усещам я изсушена или може би захаросана, онзи финален акорд на роза, от която са извлечени влагата и маслото. Понякога си суша маслодайни рози за чай, по този начин ми мирише и розата тук.

Не мога да кажа, че Safran Troublant е гурме парфюм въпреки сладостта му. Подобно на розата, захарта също е някак суха, по-скоро пудра захар, отколкото сироп. Цялостното ми усещане е за сух, прахообразен аромат, който се наслагва на фини слоеве. Споменът, който се появява в главата ми, е за Египетския базар за подправки в Истанбул, купчините с шафран, куркума и кардамон, изсушените розови пъпки, леко приглушените цветове, уханията, които се носят във въздуха.

Не мога да кажа и че е е ориенталски въпреки спомените, които ми навява и откровено ориенталските нотки – липсва онова накъртване, онази прекаленост, която свързвам с ориенталските аромати. В Safran Troublant има изящество и прозрачност, и ако ще е ориенталски, то ще е тънкият рисунък на персийска миниатюра.

Много ми харесва тази въздушност на Safran Troublant и високо оценявам майсторството на Оливия Джакобети, която от продукти за сладък, лепкав локум е направила нещо друго. За съжаление върху моята кожа е толкова въздушен, че изчезва за няма и половин час. Като изключим това обаче (аз не съм критерий за трайност) е чудесен зимен парфюм, кашмирено мек, женствен, фин, с щипка източна мистериозност. Бих го препоръчала на тези, които не си падат нито по тежки ориенталци, нито по благи гурмета, но понякога им се приисква нещо по-така.

Година на излизане: 2002

Нос: Оливия Джакобети

Олфактивна група: амброво-подправков

Нотки: шафран, ванилия, червена роза, джинджифил, сантал, захар, пасифлора

Египетският базар за подправки в Истанбул

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *