Terracotta е таитянка с мургава кожа, лъскава черна коса и цвят тиаре зад ухото. От онези, които са омагьосали Гоген и без усилие биха омагьосали когото и да е.

Подвежда ме името на Terracotta. Подвежда и повежда към Южна Италия и сицилианки с мургави кожи и лъскави черни коси. Ясно е, че  няма да е парфюм като за мен, при цялата ми слабост към Средиземноморието. Всъщност посоката е доста по-далечна и екзотична и носът ми остава изненадан.

Тиаре или таитянска гардения е националният символ и душата на Таити. Масленият извлек от тиаре в кокосово масло се нарича монои и е една от тайните за красота на островитянките. Негова е заслугата за блясъка на косите и кожите им (пък и в очите им). Ароматът му е сладък, опияняващ, екзотичен и мечтателен, ухание на далечни земи, свобода и неусложнена от условности любов.

Около цвета на тиарето изгражда композицията на Terracotta Тиери Васер. Гъстата му сиропена сладост ми напомня на Songes на Goutal, също вдъхновен от екзотична ваканция. Това е замайващото ухание на напечени от слънцето цветове (жасмин и иланг-иланг сплитат пръсти с тиарето) и напечена от слънцето кожа. Кокосът надзърта плахо, но не успява съвсем да изтегли този силно сексуален и прелъстителен аромат към по-безопасната територия на плажните парфюми. Плажът тук не е самоцел, а  начин на живот, толкова естествен, колкото и голотата.

Много ми харесват представите, които Terracotta събужда в мен и това ме кара още повече да съжалявам, че не си подхождаме. Сладостта му ми е на ръба на поносимото, подсилена от гладка и копринена ванилия. Цялостното звучене на аромата е гладко и кремообразно, не бих казала чак мазно, но се плъзга по кожата като онова монои, за което споменах. При тази сладост и плътност е учудващо, че отлита толкова бързо – върху мен не се задържа и половин час. Все пак мога да му простя този недостатък заради красотата и настроението.

Година на излизане: 2018

Нос: Тиери Васер

Олфактивна група: флорален

Връхни нотки: тиаре, кокос, бергамот

Сърцевина: жасмин, иланг-иланг, портокалов цвят

База: ванилия, мускус

Пол Гоген, Three Tahitians

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *