Songes е от онези парфюми, които намирам за прекрасни, но въпреки това не нося или почти не нося. Възприемам го повече като произведение на изкуството, отколкото като дреха за обличане.

Това е първият парфюм, създаден за Goutal от Камий Гутал и до днес си остава любимият ѝ (и най-често носен от нея). Вдъхновението за него се появява по време на среднощна разходка по плажа на Мавриций, когато гъстият, упойващ аромат на франджипани се запечатва в съзнанието ѝ и не ѝ дава мира, докато не го пресъздаде в парфюм.

„Songes“ означава „мечти“ и името описва аромата напълно. Изключително романтичен, мечтателен и някак извън времето, една крачка встрани от реалността. Тази безвременност не е ретро, а е дозирана точно колкото да не е мейнстрийм и „модерен“. Наличието на франджипани и тиаре в състава подвежда мисълта към плажните парфюми, но не го усещам плажен, тропически или екзотичен. Представям си по-скоро посещение в ателието на легендарен парижки модист, шумолене на фусти и тафта, фин прашец от креда, дървена кутия с любовни писма, тайни погледи, приглушени въздишки.

Белоцветен парфюм се води Songes според Fragrantica и пак според тях жасминът доминира в композицията. Моят нос почти не хваща жасмин тук, усещам най-силно иланг-иланг – гъст и сладък златист сироп с характерната „мазна“ нотка. Освен тропическите цветя усещам и карамфил, който не е споменат в съставките – от онези малки диви бели карамфилчета с изключително наситен аромат. Но Songes не ми мирише на кошница с цветя, а на едно-единствено пищно и опияняващо цвете, някакъв нов, несъществуващ в природата хибрид.

Началото е ударно сладко и леко алкохолно, като отлежал ликьор. За мен – на ръба на поносимото, понеже не си падам по сладки парфюми като цяло. Но постепенно ароматът се запудря, става по-приглушен и фин, с едва доловими дървесни нотки. Пудрата е с онзи тебеширен оттенък, който ме кара да мисля за шивашко ателие и разкошни платове, разгънати върху дървен тезгях. Няма драматични промени във времето, нито изненадващи развития, толкова добре блендиран е, че го усещам почти като моноаромат.

Преди няколко години имах EDP версията, която е по-плътна, по-„мазна“ и прекалено сладка за мен. Този е EDT и макар ароматите да са много близки, е по-ефирен и по-лесен за носене, не натежава толкова. Все още е най-сладкият парфюм, който имам, но не ме кара да се чувствам като напоена със сироп баклава.

Не съм се престрашила да нося Songes навън (а може би трябва). За мен е по-скоро модулатор на настроението със силен терапевтичен ефект. Имах период, в който се прибирах от работа напълно изцедена и обезкървена, и два спрея от него ме връщаха отново към живот като утешителна топла прегръдка. Пръсках се буквално от вратата – така, както хората удрят два шота силен алкохол, за да се отпуснат и тушират стреса. И досега ми е незаменим, когато имам нужда от доза ескейпизъм и вливане на цвят във вените. През лятото би ме убил намясто, но по това време на годината е разкош.

Година на излизане: 2006

Нос: Камий Гутал и Изабел Дойен

Олфактивна група: амброво-флорален

Нотки: иланг-иланг, франджипани, тиаре, жасмин, ванилия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.