Да имам кабинет беше една от детските ми мечти. Харесваше ми как звучи – сериозно, тежкарско, като място за правене на Много Важни Неща. Все още си мечтая за това.

Не защото имам Много Важни Неща за правене, а защото имам нужда от пространство, което да е само мое и където да върша маловажните си неща, без никой да ме закача. Да пиша, да чета, да слушам музика, да пия уиски и да пуша пури, седнала в старо, напукано от времето кожено кресло и просто да гледам през прозореца как кротко се трупа снегът навън.

Точно тази картина изплува пред очите ми, когато пробвах XIII Eau de Ambre. Има един особен аромат на стари книги, който много харесвам – леко сладникав, леко накиселяващ, не знам дали се сещате за какво говоря. Изпълва ме с трепет и ме кара да си мисля за съкровища, скрити между пожълтели страници. Откривам го тук и той е първото, което ме грабва – комбинация от неподсладена ванилия и мек сантал. Плътно го следва ароматът на ябълков тютюн, изключително фин и кадифен. Тонката добавя щипка barbershop, колкото да затвърди усещането за кабинет, но не превръща аромата в изцяло мъжки. Базата е деликатна и амброва, обгръща композицията като воал, без да я обсебва.

Много фин и ефирен парфюм е XIII Eau de Ambre и определено не е нещо, което може да помиришете всеки ден на улицата. Нищо грубо и дразнещо няма в него, това е аромат, който шепти (което не означава, че е слаб и нетраен). Мисля, че би могъл да се носи без проблем и през лятото, но аз го предпочитам зимно време, заради спокойствието и комфорта, които ми дава. Съзерцателен и умиротворяващ, философски и над нещата. Можеше да се казва и Bibliotheque (във всеки случай носи повече библиотечна атмосфера от този на Byredo).

В случай, че се чудите защо слагам този „интелектуален“ парфюм при любовните отвари, ще ви кажа – защото обичам книгите. Обичам миризмата на прясно мастило и неразгърнати страници, обичам и онази, другата, вековната, която откривам в XIII Eau de Ambre. Тя е причината да избягвам електронни четци и аудиокниги – без миризмата на хартия усещането ми е непълно. Казах ви – любовта може да има много измерения.

RPL е нов нишов бранд, почти непознат у нас. Базиран е в Берлин, а според историята основателят му Руперт Петер Ландендингер (изпотих се, докато го напиша) е израснал в замък в Бавария. Вроденият афинитет към красотата и величието, съчетан с впечатленията от многобройните му пътувания из цял свят, оформя представата му за парфюмите – в тях има пищност и екзотика, но овладяна и елегантна, без парвенющина. Тествала съм почти всички аромати на марката и съм фен на почти всички от тях, но XIII Eau de Ambre си остава моят любимец.

Година на излизане: 2012

Нос: Филип Бусетон

Олфактивна група: ориенталски-дървесен

Връхни нотки: червен портокал, ябълка, грейпфрут

Сърцевина: тонка, пачули, кедър, фрезия

База: ванилия, амбър, сантал, тютюн

Библиотеката в Тринити Колидж, Дъблин

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.