Пристрастна съм към ароматите на Goutal, признавам си. Ухаят ми на феи, на Ботичели, на други времена и на места, различни от офиси и молове.

Харесвам тяхната немодерност, която ни най-малко не е остарялост, просто не се интересува от такива определения. Харесвам и това, че природата в тях не е първосигнална и не мирише на ферма или ароматизатор, а е рафинирана по онзи специален френски начин, който я прави поезия в бутилка. Винаги бих рискувала с покупка насляпо, какъвто беше и този случай.

Grand amour е гранд флорал. Остро, зелено и луковично тръгва, с горчив, леко землист оттенък, като стрък, който току-що е пробил пръстта и още не може да реши дали да поеме към светлата страна, или да си стои в мрака. Усещам основно зюмбюл и крем, с оня упойващ, главозамайващ аромат, заради който ни предупреждават, че тези цветя не трябва да се държат в спалнята. Мисля, че ако се напръскам с него преди лягане, ще сънувам странни, сюрреалистични сънища, от които трудно се събуждам.

Върху кожата ми обаче Grand amour притихва срамежливо, точно преди да се уплаша, че ще умра задушена от цветя като героинята в „Змия и лилия“ на Казандзакис. Държи се близо до мен, не крещи, не играе примадона, не изпълва стаята. Не е ярък, шумен и натрапчив, а е по-скоро снимка в цвят сепия. Голяма любов, която е останала в миналото, но никога не ще бъде забравена.

Подчертано ретро звучене има Grand amour – в добрия смисъл, без да е бабешки. С развитието на аромата онази землиста нотка става по-прашна, замъглява и омекотява силата на цветята. Напомня ми на прах в чекмедже със стари любовни писма, на миризмата на креда в старо шивашко ателие, на стара кожена чанта, в която е имало пудриера. Подобен „филтър“ усещам и в друг парфюм на марката, Songes, и там също много ми харесва.

Човек лесно би си помислил по нотките, че това е свеж пролетен парфюм, но ще е голяма заблуда. В него няма свежест, младост и жизнени сокове. Красотата му е друга – носталгична, малко восъчна и прашна, като спомен за човек, когото съм обичала преди 20, 50 или 200 години. Не е цветна градина, а по-скоро ваза с цветя на ръба на завяхването, което внася особена сладост в аромата. Коментарите във Fragrantica го определят като тъмен, готик, дори погребален. Не бих стигнала чак дотам – не го усещам като тъмен, нито като мистериозен, и въпреки носталгичността си, не ме натъжава. Представям си го като парфюм, който Ник Кейв би подарил на жена си.

Мисля, че не бих носила Grand amour навън и не бих го споделяла с други хора. Има нещо интровертно в него при цялата му пищна пирамида. Бих го пазила за себе си – така, както бих пазила стара снимка, която само понякога поглеждам и се усмихвам тайно.

Година на излизане: 1996

Нос: Аник Гутал и Изабел Дойен

Олфактивна група: флорално-зелен

Връхни нотки: зюмбюл, крем, орлови нокти, роза

Сърцевина: мимоза, кожа, жасмин, жълтуга

База: смирна, амбър, ванилия, мускус

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.