Комбинацията от отровни цветя и бадемови бисквити звучи интригуващо, съблазнително и опасно. Поне на теория. На практика… не чак толкова.
Нямах особени очаквания от този парфюм, когато го получих за проба. Съдейки по пирамидата, предположенията ми се въртяха около някакво подобие на Tubereuse 2 Virginale на Histoires de Parfums и да, може би имат нещо общо в началото, но дотам. Не се оставяйте лъчезарната снимка да ви заблуди – направих я преди да съм се запознала с аромата обстойно.
Datura Amaretti се отваря с изявена сладка череша, леко химическа в началото, като черешова дъвка. След това става по-рафинирана, но без да губи сладостта си. Не е киселo-тръпчива вишна, нито презряла тъмна череша, която пръска сок, по-скоро е коктейлна мараскино черешка – яркочервена, сладка и хрупкава, с лек бадемов дъх. Тази нагарчаща бадемова нотка сякаш се колебае накъде да поеме – дали към уютното гурме на бадемови бисквити амарети или към тъмните материи на цианкалия. Колебае се, колебае се и в крайна сметка се превръща в нещо като бадемов аперитив – тъмно, лепкаво и ретро. Ретро не по „бабата-с-перлите“ начина на Chanel No 5, нито по „шкафа-на-баба-с-подправките“ начин, а като барчето на лакирана соц секция, в което с години отлежава половин шише отровно сладък ликьор, кътан за гости.
Не е да не харесвам бадеми в парфюм – харесвам ги. Бели, хрупкави, сухи и пудрени като в Blanche на Alaia или Heliotrope на Etro. Тези тук са точно обратното и ми действат угнетяващо. И сякаш те не са достатъчни, ами се обажда и татулът за още по-голям гнет. То стига само името му да произнеса на глас няколо пъти, за да се угнетя, да не говорим за препратките към българската литература или Кастанеда. Полека-лека разперва този татул отровния си цвят над композицията, докато я превземе изцяло, упойващо белоцветен и тютюнев. Има нещо наркотично в аромата му, което хем ме кара да го мириша отново и отново, хем да се дърпам намръщено след всяко помирисване.
Намръщен усещам и Datura Amaretti. Създателите му казват, че са се вдъхновили от Катерина Медичи и любовта ѝ към отровите. На мен обаче ми звучи по-скоро като тежката сутрин на препила и препушила Мортиша Адамс, настръхнал и недружелюбен. Фатален? Може би, но не сексуално, а летално фатален. Готик? Да, от Алиекспрес. Гурме? Онази сладка хрупкава череша от връхните нотки се е превърнала в нещо, което излъчва досада и е много далече от симпатичната уютност на гурман ароматите.
Много е далече и от всичко, което харесвам в парфюм. Може би защото не съм Катерина Медичи. Но ако вие сте или поне ви се иска така да ви възприемат – пробвайте го.
Година на излизане: 2021
Нос: Патрис Ревияр и Мари Шнирер
Олфактивна група: амброво-флорален
Връхни нотки: череша, мандарина
Сърцевина: татул, иланг-иланг
База: бадеми, бисквити, мускус, кедър
