Blanche е вдъхновен от едно посещение на Азедин Алая в двореца Аламбра в Гранада и мисля, че напълно мога да си го представя там – има същото топло, филигранно изящество (парфюмът, не Азедин).
Не ми се връзва съвсем името Blanche с този аромат. Звучи ми като за по-въздушен, по-изчистен, по-сапунен дори парфюм, не толкова сладък и ориенталски. Чудя се дали изобщо да го включвам в тази селекция. После се сещам за Аламбра и си казвам, че е възможно дори ориенталската орнаментика да стои изчистена по един класически начин. Факт – въпреки сладостта си Blanche е по-скоро каменна дантела, отколкото кадаиф.
Интересното е, че при първата проба ми се стори някак скърцащ, хартиен, с остри ръбове като оригами. Вероятно горчивият бадем е виновник за това първоначално усещане, но така или иначе, то се стопи много бързо. Бадемът е една от най-отчетливите нотки заедно с ванилията и не знам защо не е споменат в описанието във Fragrantica. Присъства обаче на сайта на бранда заедно с хелиотроп и това ми звучи по-реалистично – Blanche ми напомня на Heliotrope на Etro в един по-сладък, ванилов и мек вариант.
Бадемите носят усещането за белота, се казва в сайта, и това е така. Леко нагарчащи са, но без отровната цианидност на Le Baiser Du Dragon на Cartier. Не се усещат и десертни, въпреки ванилията, нито препечени. Хрупкави, млечни и пресни са и действително дават една лека ръбестост в началото, която после се омекотява и затопля. Сладката, кремообразна ванилия прави аромата изключително женствен и секси. Допълнително кокетство му добавя пудрата, която не е суха, прашна и тебеширена, а пухкава и маслена като разбита сметана. Донякъде напомня на Valentina Poudre на Valentino по пудреността, но онзи е по-лек, момичешки и въздушен, докато Blanche е по-зрял и с повече плът. Усещам сякаш и малко жасмин да наднича, но като цяло не възприемам аромата като флорален, а като бадемово-ванилово-пудрен.
Разкошен, женствен и топъл, Blanche е от любимите ми зимни парфюми. Много добре премерено е в него всичко, много балансирано – горчивина, сладост, пудреност. Елегантен и представителен е, но едновременно с това е комфортен и секси, а мускусът дава усещане за гола кожа, без да е вулгарен. Универсалността му обгръща кожата като мека дреха и го прави подходящ и за офис (по-внимателно с количествата), и за вечерно излизане, и за ден, прекаран вкъщи под одеялото, докато навън трупа сняг. Хедонистичен и пристрастяващ.
Година на излизане: 2016
Нос: Мари Саламан
Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен
Нотки: пудра, ванилия, бели цветя, слънчеви нотки, мускус
