Харесвам парфюми, които ми миришат „бяло“. Рядко ги нося, но понякога на душата ѝ се иска нещо точно такова, минималистично и чисто, като глътка въздух и ново начало.
Бързам да уточня, че нямам предвид белоцветните аромати, такива с жасмин, тубероза и гардения. Те са си различна категория и не са нито минималистични, нито чисти, напротив – повечето от тях имат плътско, дори мръснишко звучене.
Не говоря и за сапунените, особено за алдехидно сапунените. Харесва ми да се чувствам все едно съм си легнала в хладни, току-що изпрани бели чаршафи, но като усещане; не искам парфюмът ми да мирише на омекотител.
В крайна сметка точно до усещането опира всичко, дори не толкова до нотките. Понякога ми се иска парфюм, който да обличам като бяла тениска. Мек, спокоен, незадължаващ и casual, такъв, който не иска нищо от мен, нито от околните. Парфюм, който не е длъжен да бъде освежаващ, секси, мистериозен, привличащ вниманието, за онези „оф, хайде няма нужда“ моменти, в които и на мен не ми се иска да бъда такава.
Разбира се, парфюмеристите имат различни представи за „бял“ аромат, които невинаги съвпадат с моите. Не всичко, което има blanc, blanche или white в името, ми носи това усещане за въздух, чистота и покой. Но идеята е важна. Зимата свърши, време е да започнем начисто.
Искаме още. Спря на най-интересното. Кои са белите аромати? Без бяло в името? Хайде, моля, още.
Ще има 🙂