Чисто бяло само с едно изпиране. Това изречение ми се завърта в главата, когато пръсвам Blanche за тест.

От всички парфюми с аромат „на чистичко“ и „на сапунче“, този е най-перилен. Буквално и напълно перилен. Мирише на хубав бебешки омекотител и рязко ме връща 17 години назад, когато перях дрехите на сина ми със Sano Maxima. Разнежването ми обаче спира дотук. Добър е за връщане на спомени, но непонятен за мен като концепция за парфюм.

Blanche си има своите почитатели и ги разбирам – наистина мирише приятно, успокояващо, невинно и напълно си отговаря на името. Сам по себе си ароматът е добре направен, не блъска на евтина синтетика и на всичкото отгоре е траен. Но… за моя вкус има няколко големи „но“-та.

Започвам с това, че харесвам природни аромати. Харесвам вибрациите им, става ми хубаво на душата от тях, чувствам се свързана с цялото. Не е нужно непременно да миришат на ливада, но да носят усещане за нещо живо, променящо се. Нищо такова няма в Blanche, който мирише напълно изкуствено. Пирамидата е изградена от цветни нотки, но не улавям никоя от тях – ни роза, ни виолетка, ни портокалов цвят. Ароматът е сапунен, химически, стерилен и статичен. Нямам против чаршафите ми да миришат на него, но по никакъв начин не мога да си го представя върху себе си. В сайта на марката говорят за аромата на чиста кожа и интимността на докосването, но няма кожа и интимност тук, няма човешко присъствие въобще.

Второто „но“ идва от непоносимостта ми към алдехиди, които по принцип ми докарват леко гадене, а в случая са основният виновник за цялата тая синтетична сапуненост. В името на справедливостта трябва да отбележа, че тук не са от бабешкия тип. Blanche е модерен алдехид и не мирише ретро, напротив – мирише на млада майка, зодия Дева. Но аз не съм нито едното, нито другото и макар да оценявам въздушната свежест, която придават, само им кимвам възпитано и си отивам при храстите и треволяците.

И накрая, обичам парфюмите да ми говорят по-завоалирано, да не са толкова буквалистични. Да оставят място за въображението ми, вместо да ми сервират всичко наготово. Да ми рисуват картини, да ми разказват истории. Сещам се за Aqva Divina на Bvlgari, който също ми носи усещане за чисти чаршафи – по-точно за това как се прибирам от плаж и си лягам в хладни бели чаршафи, без да съм се изкъпала от солта, за блаженството и спокойствието, които се разливат по кожата ми. Blanche просто ми мирише на праха, с който са изпрани чаршафите, нищо повече. Хващате разликата, нали? На всичкото отгоре е толкова силен, натрапчив и траен, че някак обезсмисля самата идея за белота и въздушност.

Вече ви е станало ясно, че този Blanche не е моето бяло. Не само защото го усещам изкуствен и  неодушевен, а и защото цената му е обидно висока за омекотител – хубав, но омекотител. Давам си сметка, че всъщност нищо конкретно не съм написала за аромата. Бих могла да използвам определения като „чист“, „пухкав“ и „пудрен“, но мисля, че „омекотител“ го описва най-точно. Ако харесвате такъв тип чисти аромати, пробвайте го.

Година на излизане: 2009

Олфактивна група: флорално-алдехиден

Връхни нотки: алдехиди, роза, розов пипер

Сърцевина: божур, виолетка, розов пипер

База: мускус, дървесни нотки, сантал

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *