Alaia Nude е обезоръжаващо разголен. Не сексуално, а доверчиво разголен – така, както си разголваме душата пред приятел.

Nude беше първият парфюм от колекцията на Alaia, който си взех. И трите са прекрасни, всеки по свой начин, но този го усетих особено близък. Това е една от най-хубавите интерпретации по nude темата, които съм срещала, а също и една от най-хубавите пудри. Но тук пудрата не е суха и прашна, нито стерилна и скърцаща, дори не е и толкова козметична. Мека като пухче, кашмир и котешка козина, тя е по-скоро идеята за въздушност, отколкото буквална прашна нотка. Няма сухота тук, ароматът е изключително кремообразен и гальовен, топи се и се разстила върху кожата.

Ода за комфорта е създала Мари Саламан. Взела е кашмеран (синтетична молекула с дървесно-мускусно-амбров аромат, напомнящ на кашмирена вълна), тонка, мускус и кожа и е забъркала вълшебство от мекота и нежност. Мускусът е фин и ненатрапчив и дава усещане за чистота – не сапунена, а на чисто, топло тяло. Интимен и секси по един естествен и неагресивен начин, Alaia Nude не развява шлейф, а стои близо до кожата и се усеща едва когато някой те прегърне.

Сексуалността обаче не е водеща. Тя е по-скоро някакъв допълнителен нюанс и доколото я има, е като при friends with benefits. Цялостното ми чувство е за един добронамерен, приятелски, предразполагащ аромат. Без игрички, преструвки и опити за прелъстяване. Аромат, който казва „Виж ме, това съм аз, с всичките си несъвършенства. Събличам се пред теб, защото ти имам доверие.“

Кокос е нотката, която не е спомената в описанието, а аз усещам много отчетливо. Но Nude не отива на плажа, нито поляга в хамак на някой тропически остров. Не е летен, а по-скоро зимен аромат и кожата не е затоплена от слънцето, а от мек пуловер на голо. Не е тежък, задушлив или прекалено сладък и на теория не би имало проблем да се носи през лятото, но в него има гушкавост, която подхожда повече на хладно време.

Alaia Nude е един от любимите ми парфюми за сън, когато свалям всичките си градски брони. Мисля, че не съм го носила навън – нещо в него ме кара да се чувствам уязвима. Но точно в тази уязвимост е красотата му.

Година на излизане: 2017

Нос: Мари Саламан

Олфактивна група: ориенталски-флорален

Връхни нотки: кашмеран, кедър

Сърцевина: портокалов цвят

База: тонка, мускус, кожа

Жена в банята, Едгар Дега

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *