Когато направих този блог, ми се искаше да бъде не само за парфюми в смисъла на „течност, която купуваме от магазина и се пръскаме, за да миришем хубаво“.

Представях си го като алхимична лаборатория за аромати, асоциации, спомени и пътувания. Място, на което синестезията ми да се вихри на воля. Полека-лека идеята ми се избистри и реших да каня любими и интересни хора, които да ми разказват ароматните си истории. Не истории за парфюми, а истории за сетивата, за живота, за всички чудни места, на които носовете ни могат да ни заведат.

Първият ми гост е Деница Дилова – писател, журналист и „нещо като котешки сомелиер“. Докато я четях, ми се прииска да имам котка и се обзалагам, че ще ви се прииска и на вас.

Деница:

Първият ми детски спомен е как забивам нос в главата на малко коте и дишам. Котето, когато е малко, мирише на мляко, на бебе, на детство и безгрижие. Мирише така, както изглежда – на сладост. Котето, когато порасне, продължава да мирише така. Четиридесет години по-късно правя същото по пет пъти на ден с котката ми. Котките миришат най-хубаво от всички животни на планетата. Няма нужда да обикалям света  и да търся дали е истина. Говоря за истинската, натурална тяхна си миризма, която излъчват около ушите, челото, тила, муцунката. Също сладостни ухания се долавят по бузите и гушката.

Иначе котката, която ловува, бързо може да приеме миризмата на околната среда, за да замаскира присъствието си. Когато си играе с цъфналите ми зюмбюли, известно време след това наистина ухае на зюмбюл. Тя винаги премахва от себе си всяка миризма, която е останала по нея след хранене. Старателното миене по всяко време на денонощието отново е с цел да не бъде надушена. Дори някой по-невнимателен човек би казал, че тя няма никакъв мирис. Но за специалисти-маниаци като мен, това не е точно така. Уличните котки също миришат хубаво и това е феномен.

Надишвам се с котката, защото тя мирише на живот, на нежност, на гушкаво. Ухае на току-що изпрана бебешка пелена. На пудра, мекота, на поляна с детелини. Освен това, може и да си въобразявам, но мирише на Египет и Клеопатра. И всичко е толкова фино и умерено. Тя е ненатрапчиво ухаеща, едва доловимо. Трябва да имаш подготвени сетива, за да я оцениш. Аз съм нещо като котешки сомелиер. Напечена на слънце на терасата, миризмата на козината става по-концентрирана и плътна. Някъде съм чела, че домашните котки нарочно пускат тези миризми, за да ги обичаме. Те са доста подли твари, напълно е възможно миризмата по главичката да е с цел манипулация. Котката ме превзема през носа ми, за да спи до възглавницата ми, на врата ми, под завивката ми. За да е царица в дома ми. Това е нейното нежно оръжие. Каквото е парфюмът за всяка жена – невидимият начин да накараш някой да иска да стои непрестанно около теб.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.