Имам особена слабост към козметичните нотки в парфюм – крем, пудра или червило.
Една трета детски спомени, една трета усещане за лукс, една трета усещане за мека, шептяща, котешка женственост (която не е съвсем моята женственост и вероятно точно затова ги харесвам – като средство за трансформация).
По принцип обичам по-природни и стихийни аромати, които ми дават едно особено чувство за свързаност със света около мен и може би най-добре описват същността ми. При козметичните нотки обаче има нещо друго – едно надграждане на първичното, цивилизоване, шлифоване. Онази щипка разточителство и декаданс, в която няма нищо логично, практично или необходимо, а красотата е единствената ѝ функция.
Ароматът на скъпа пудра събужда в мен представи за будоари, огледала и лениви следобеди. Обичам да слагам пудрени парфюми преди лягане, успокяват ме и ми носят леки сънища. Харесвам тяхната интимност, но също и тяхната ненатрапчивост, която ги прави подходящи за всякакви случаи, особено за офис. Интимността при тях не е сексуална, а обезоръжаваща, предразполагаща и невинна като аромат на чиста кожа.
Всяка от пудрите ми си има собствен глас. В Alaia Blanche е сладка, плътна и ванилова, с отчетлива нотка на горчиви бадеми, прекрасна за зимата. Във Valentina Poudre е въздушна и някак детска, с вкус на сладолед страчатела. В Alaia Nude е леко мускусна, като топло тяло. В много красивия и за съжаление спрян от производство Love Chloé е цветна, издокарана и готова да покори света.
През март ще си говорим за мека женственост, гальовни аромати, коприна и котки. Стойте наблизо!
