Изглежда, че през последните години парфюмеристите са се наговорили и се опитват да направят продукт, който да покрие възможно най-широк пазар – опитомен, безопасен и безличен. Нищо такова няма в Aqva Divina на Bvlgari.

Това е парфюм с характер и собствен почерк. Не е от ароматите, които ти стават симпатични веднага, нужно му е време, за да се разгърне, и най-вероятно не би се харесал на всички.

Вдъхновен от картината на Ботичели „Раждането на Венера“, Aqva Divina е описван като флорално-слънчево-акватичен  средиземноморски аромат. Личното ми усещане обаче е по-скоро за океан – едновременно топъл и прохладен, просторен и съзерцателен.

Началото е силно и остро, сладко-солено-горчиво (ако можете да си представите комбинация между сол, джинджифил, дюля и бели цветя). За мен дори е леко дразнещо – има една особена ретро унисекс нотка (впрочем стои добре и върху мъже), която не прилича на нищо, което съм ползвала до момента. Все пак  решавам да му дам шанс и да изчакам още малко, за да видя как ще се развие.

Половин час по-късно търпението ми е възнаградено. Остротата омеква, ръбовете се заглаждат и ароматът се превръща в нещо различно. Чувството е като да се прибера от плаж, кожата ми леко да пари от слънцето, да легна в искрящо бели, колосани, чисти и хладни чаршафи, без да съм се измила от солта и пясъка, да притворя очи и да оставя усещането за покой и благодат да попие в тялото и ума ми. Сещате се как плажните ви хавлии запазват аромата на слънце, сол и вятър, колкото и да ги перете, нали? Ето това е Aqva Divina.

Ако трябва да го определя с две думи – той е абсолютната чистота. Аромат като гръцка статуя, бял лист и ново начало, едновременно семпъл и съвършен. Аз лично не го възприемам като вдъхновен от Венера/Афродита (която свързвам с флорални, закачливи и пролетни нотки). Този аромат би подхождал по-скоро на Атина. В него има някаква благородна строгост и аскетичност, както и мъдрост – това е жената, която е надживяла дребния шум и суета и е обърнала поглед към себе си. Тя знае стойността на нещата и собствената си ценност и няма нужда от външно утвърждаване.

Aqva Divina не е купонджийски, флиртаджийски или симпатичен парфюм. Няма dolce vita в него, нито секс, вероятно затова не го възприемам като средиземноморски. Той е неустоима комбинация от аристократизъм и простота – като рокля от бял лен на океанския бряг.

Пробвах Aqva Divina за първи път през лятото, подведена от името – всичко, което съдържа aqua, приемам по подразбиране за летен парфюм. Това обаче в никакъв случай не е типичен летен парфюм и ако очаквате цитрусова или акватична разхлаждаща свежест, ще останете разочаровани.  Ароматът се разгръща по-добре през есента и зимата. В хладното време стои близо до кожата като шал – интимно и с неочаквана мекота. Усещат се повече нотките на магнолия, восък и дърво, не толкова острите на сол и джинджифил. И само при случайно движение полъх на море връща летни спомени – като мидена черупка в чантата.

Година на излизане: 2015

Нос: Алберто Морияс

Олфактивна група: флорално-акватичен

Връхни нотки: бергамот, сол, джинджифил

Сърцевина: магнолия, дюля

База: дърво, амбър, восък

One thought on “ Aqva Divina, Bvlgari ”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.