Никак не харесвам акватични парфюми и няма сила на света, която да ме накара да ги нося. Добре де, преувеличих – поне повечето.

Тази ми неприязън не е по рождение, но за сметка на това е трайна. Всъщност, точно акватичен парфюм носех в началото на бременността си и оттогава насам вече 18 години тези нотки и гаденето вървят ръка за ръка. Случват се и такива неща.

В името на справедливостта обаче трябва да уточня, че непоносимостта ми не засяга всички акватици, а само определен тип – тези с блудкави нотки на пъпеш, краставица, неузряла диня. Сладководните, да ги наречем условно, а също и тези, които миришат на хлориран басейн.

Харесвам обаче соления аромат на море, особено когато е комбиниран с цитруси или билки. Пък и по принцип солта в парфюмите, която дава едно скърцащо, edgy усещане. Не е безобидна нотка солта и трябва да се внимава с нея – ако се прекали, става медицински йоден ужасон, но пък когато е комбинирана добре, е като глътка морски въздух рано сутрин.

Тръгнах да пиша, че вероятно акватиците са ми неразбираеми, тъй като са несъвместими с огнената ми природа. После ми хрумна обаче, че нещата може би отново опират до Ин и Ян. Сладководните, съзерцателни аромати са Ин, но има някои морски, които са абсолютен Ян и ги нося с удоволствие. Парадоксът е, че не ги нося, когато съм на море, а когато не съм на море. За какво са ми парфюмите, ако не да ме пренасят където си поискам, когато си поискам?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.