Много харесвам парфюмния почерк на Жан-Клод Елена и в Градинската серия на Hermès той се е развихрил в цялата си прозрачна, въздушна прелест.
Аромати като акварел, в които цвят и лекота са балансирани до съвършенство и се веят като ефирен шал около мен, докато шофирам кабриото си по завоите на панорамен път, а Средиземно море ми се пада отляво (примерно).
Почти всички от серията са ми любими, но поради една или друга причина, все не стигах до запознанство с Un Jardin Apres la Mousson. Името ми човъркаше любопиството, ароматната пирамида също. Гледах, че е категоризиран като дървесно-подправков и полека-лека си създадох една предварителна представа, която, както се оказа по-късно, няма нищо общо с реалността. Мусонът в името съвсем първосигнално ме препрати към Индия и въображението ми изрисува натоварени с екзотични подправки кораби – остротата на пипер и кардамон, просмукала се в дървото, лютивината на джинджифил и евентуално няколко кристалчета сол.
Корабът ми крушира безславно още при първото помирисване, а уроците по география рязко изплуваха в главата ми. Докато се фокусирах върху подправки, дървесини и като цяло сухи и остри нотки, бях забравила основното за мусоните – влагата. Проливните дъждове, наводненията, подгизналата земя. Бях си представяла зимния сух мусон, а получих летния влажен.
Почти нищо дървесно-подправково не откривам в Un Jardin Apres la Mousson. Това е акватичен аромат и дори да е имало подправки, те са удавени. Не усещам пипер така, както в други парфюми – гъделичкащ обонянието до кихавица. Тук е някак укротен и умълчан. Джинджифилът пък избива в една леко козметична посока, като миризма на мокри бебешки кърпички, подобно на онзи в Twilly. Приликата се засилва и от едва доловимата белоцветна сладост, която се появява в драйдауна.
Не се спогаждам с акватични аромати по две причини. Първата е, че когато бях бременна, носех акватичен парфюм и оттогава усещането за гадене се появява съвсем физически при всяка среща с такива. Второто е, че в голяма част от тях улавям блудкавината на пъпеш, единствения плод, който не обичам. Улавям я и тук като неопределено размита миризма на представител от семейство Cucurbitaceae – пъпеш, тиква или неузряла диня, може би най-вече последното. Не свежата жизнерадост на стичащ се по брадичката сок, а зелената, хладна и краставична хрупкавост на кората. И някъде тук с Мусона се разделяме по взаимно съгласие, без драми и разочарования.
Не мога да си изкривя душата, като кажа, че Un Jardin Apres la Mousson е лош парфюм. В действителност не мога да спра да си душа китката, изпитвам някакво амбивалентно, love/hate привличане, защото е майсторски направен. Знам, че не бих го носила, просто не сме от една кръвна група. Предпочитам да търся свежест в треволяци и цитруси, а водата угася огъня ми. Но за любителите на акватици би бил чудесен летен парфюм – прохладен, спокоен и прозрачен, 100% мосю Елена.
Година на излизане: 2008
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: дървесно-подправков
Нотки: джинджифил, кардамон, пипер, кориандър, водни нотки, цитруси, ветивер, флорални нотки
