В гръцката митология Аретуза е нимфа, превърната от Артемида в извор, за да се спаси от нежеланото ухажване на речния бог Алфей. Изворът днес се намира в центъра на Сиракуза, историята е запленяваща, а парфюмът не ѝ отстъпва.
„Поръсена със сол плодова салата“, казват коментиращите във Fragrantica, други пък се оплакват, че композицията е прекалено сложна, прекалено шумна, предОбрена, както се казва. И едните, и другите не са съвсем далече от истината, но аз бих го казала по малко по-друг начин.
Представете си градина на брега на морето, полуподивяла, обрасла и разкошна. Отрупани с плод, натежали от сладост стари дървета, треволяци и бурени, нацъфтял храсталак. Ухания, които се носят на талази в топлия здрач – капещият сок на плодовете, острите нотки на билките, омайният цветен нектар. Смесват се леко хаотично и непредсказуемо, също като морето, което разпенва вълни и насища въздуха със солени пръски.
Прекалено много ли са нотките в Arethusa? Може би. Силно плодов и сочен в началото, гъст като смокиново-сливово-портокалово-наров конфитюр, той постепенно наслагва още и още нюанси. Подчертано тръпчива салвия, хладен джинджифил, топъл шафран, цветна сладост, кожена плътност. Звучи леко изморително и главоболно, но всъщност не е. Номерът е да се уцели подходящия момент. Когато за първи път го тествах в юлска жега, треволяците избиваха прекалено много в някаква смес между чубрица и сминдух и пречупваха композицията по един неприятен за мен начин. Три месеца по-късно и 20 градуса по-хладно този нюанс е значително по-слаб и ароматът се развива плавно и органично, без да дразни и натежава.
Arethusa е от тези парфюми, които стоят по-добре в дъжд – красотата им разцъфтява, напояват се с влага и цветовете им стават по-наситени. Вероятно защото носи вода и море в себе си. Няма краставица и пъпеш, ненавистните ми акватични нотки, не мирише на водорасли и сол и въпреки това солта се усеща върху езика, а морето присъства в него без никакво съмнение. Чувам шума му, а синестезията ми дава на аромата тъмносиния нюанс на водата в Тюленово. Не е кротко и ласкаво море, а бунтовно и своенравно, вълните му се бият в скалистия бряг и пръскат солена пяна.
Много ми харесва Arethusa. Не знам дали би ми харесвал целогодишно, но в хладните дъждовни дни сияе като райска птица. Красотата му е пищна, леко разрошена и хаотична и за мен това усещане за подивяла градина му дава допълнителен чар и виталност. Той е обяснение в любов към Средиземноморието – както и повечето парфюми на Тициана и Паоло Теренци, впрочем. Имам още един любимец от марката, Foconero, но мисля, че ще си открия и други.
Година на излизане: 2014
Нос: Паоло Теренци
Олфактивна група: флорално-акватичен
Връхни нотки: смокиня, слива, салвия, джинджифил, грейфрут, портокал, сантал
Сърцевина: нар, калуна, портокалов цвят, жасмин, шафран, роза
База: морска вода, сол, ветивер, пясък, зокум, кожа, лабданум, пачули, жълтуга, амброво дърво
