Учените казват, че от всички сетива обонянието се свързва най-силно със способността да създава спомени и да връща в миналото. То запечатва най-щастливите и най-тежките ни моменти и се подчинява на своя собствена, понякога неразбираема логика.
Камий Гутал, дъщеря на легендарната парфюмеристка Аник Гутал, понастоящем също парфюмеристка и собственичка на Goutal Paris, говори пред The Cut за кокосови орехи, тай супа и едно специално цвете.
Първият ми ароматен спомен: Кафе и препечени филийки в неделя сутрин с майка ми. В неделите закусвахме в леглото и си спомням, че ми се искаше винаги да ме събуждат тези два аромата.
Щастието мирише на: Таитянски аромати – цветето тиаре (наричано още монои и таитянска гардения) и маслото от него, а също и на кожата на дъщеря ми.
Любовта мирише на: Кожата на приятеля ми, разбира се.
Загубата мирише на: Прах, пръст, земя. Обичам землисти аромати, но те винаги ме карат да мисля за загуба.
Приятелството мирише на: Добрата храна в Septime, мой любим ресторант. Готвачът е страхотен, готви с много ароматни билки и създава невероятни асоциации чрез храната. Обичам да ходя там с приятели.
Успехът мирише на: Нашите магазини. Смесицата от всички тези аромати ми напомня колко много работа сме свършили и колко далече сме стигнали.
Най-неприятната миризма е: Мръсен въздух. Не само мирише ужасно, но е и много депресиращо като се замислиш накъде вървят нещата. Също така, макар и да ям месо, не понасям миризмата на месарница. Дори не мога да пазарувам оттам, изпращам приятеля си.
Идеалната ваканция мирише на: Кокосов лосион за тяло. Не е много оригинален отговор, но всеки път щом го помириша, дори да е посред зима – моментално се чувствам като на почивка.
Домът ми мирише на: Дърво. Подовете са дървени, а освен това обичам и свещи с аромат на дърво.
Неделя сутрин мирише на: Пазара, откъдето си купувам плодове, зеленчуци и цветя. На прибиране вкъщи с босилек и мента в торбата.
Понеделник сутрин мирише на: Мръсен въздух. Особено на мръсния въздух в Ню Йорк и Париж.
Приятната изненада мирише на: Море, слънце и единичен, еднопосочен билет до Полинезия.
Любимата ми храна мирише на: Много неща. Но обичам подправки, ароматни билки и кокос, така че бих казала – на хубава тайландска том ка гай супа. Мирише невероятно.
Ако трябва да усещам само една миризма до края на живота си, тя ще е: Отново миризмата на дъщеря ми. Загубих майка си много рано, затова миризмата на семейството и приятелите ми е много важна за мен. Но това е малко тъжно, затова ще добавя и аромата на цветето тиаре, което расте в Полинезия. Обсебена съм от него и се опитвам да го включвам във всичките си парфюми, независимо дали като доминираща нотка, или по-дискретно.
Мириша на: Songes, ако изобщо нося парфюм, което е рядкост. Не мога да работя, ако нося парфюм, така че обикновено не мириша на нищо.
Източник: The Cut
