Когато за първи път помирисах B. Balenciaga, останах изумена. Беше толкова различен от всичко, което познавах и едновременно с това пристрастяващ, като от някакъв друг свят.

5 или 6 години по-късно и няколкостотин парфюма в олфактивната ми памет повече, все още го намирам за различен и пристрастяващ. И много красив. Мисля, че така миришат елфите.

B. Balenciaga ме пренася в млада дъбова гора след дъжд. Зеленината в него е сочна, крехка и  хрупкава, с тургор. Не е зеленина на трева, а на дървета. Ако помиришете със затворени очи листо на дърво, на дъб или бук например, ще усетите миризмата на цялото растение – от слънцето и вятъра в короната през сухата грапавина на кората до влажния мъх при корените. По същия начин се усеща и тук. Дърво не като дървесина, а като голямо, спокойно, живо растение. Жизнените сокове, които се изкачват по жилките от земята към върховете. Обичам да прегръщам дървета и B. Balenciaga ми дава някакво подобно настроение. Облягам се на ствола, допирам лице до кората, затварям очи и усещам как всичките ми тревоги изтичат и започвам да дишам по-леко.

Някаква акватична нишка се прокрадва в този парфюм, която ми носи представата за дъжд, а тя върви двупосочно. От една страна са блещукащите капчици по листата, защото в B. Balenciaga има нещо кристално чисто и звънко. От друга страна е тънката мъгла от изпаренията, която леко забулва аромата и му придава една нереална аура. Цветята присъстват съвсем загатнато, като лек воал – виолетките са зелени листа, а не бонбонена сладост, момината сълза е по-скоро идея.

Интересният играч в композицията е зеленият грах и точно той прави аромата толкова нетипичен. Да, мирише на грах. И да, мирише много хубаво. Усещам още нотки на копър (макар и не толкова изявен като при смокиновите парфюми), а също и на селъри. Зеленчуковите нотки в парфюм са ми слабост (както в Градините на Hermes например), защото дават една хрупкава и небанална свежест. Ако се притеснявате, че ще миришете на туршия – недейте, нищо такова няма.

Парфюмите на Balenciaga имат собствен почерк и каквото тяхно съм пробвала, ми е харесало – и друг мой любимец, необузданата роза Florabotanica, и смокиновата сладост на Rosabotanica, и хладните, метални виолетки в L’Essence и Paris. Много е красив и този – като прохладен въздух и ромон на горски поток.           

Година на излизане: 2014

Нос: Домитий Мишалон Бертие

Олфактивна група: дървесно-ароматичен

Връхни нотки: листа от виолетка, грах, момина сълза

Сърцевина: кедър, орис

База: амбрет, кашмеран

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.