Сложете на дъното на чашата бонбони виолетки, залейте със сироп от вишни, допълнете с газирана вода и поръсете отгоре пудра захар, докато побелее. Някак така щеше да звучи Insolence, ако беше коктейл.
С други думи – не от моите. Не че не харесвам виолетки. Харесвам ги много като цветя и когато цъфнат зад блока ми, винаги си бера мъничко букетче, да ми ухае на пролет. И в парфюми не ги отхвърлям – обичам зелените им листа в B. Balenciaga, дървесната им ефирност в She Wood, елегантното им съчетаване с кожа в Alaia. Не ми отиват нито на цветовете, нито на натюрела, но намирам нещо много привлекателно в тях и обичам да ги мириша.
Тези тук обаче ми стоят захаросани, поне в първите минути. И химически. Червените плодове не са сварен от баба сироп, а някакво безалкохолно с червен цвят и неопределен вкус на дъвка. Ако има цитруси, те са се свили някъде свенливо и не смеят да пръснат струя свежест. Почти съм напът да го отпиша и да го сложа при парфюмите за момиченца.
И после нещо се променя. Цялата тази бонбоненост се превръща във фина, разпознаваемо герленска пудра и установявам, че не мога да си откъсна носа от китката. Няма захар, няма химикал, има само деликатен лилав воал от напудрена с ирис виолетка върху лека дървесно-ванилова база. Не усещам отчетливо червилена нотка, но въпреки това тя е загатната. Цялата композиция е такава – лека и ефирна като намек или поглед крадешком.
Insolence излъчва някакво свенливо, очарователно старомодно кокетство като младо момиче в бяла дантелена рокля, което чете любовни романи и мечтае за принц. И въпреки това не е ретро. Нищо бабешко няма в него, нищо застояло или прашно. Пудрата не е тебеширена, а козметична и блещукаща като Метеоритите на Guerlain. Спокойно можех да го сложа и в мартенската ми селекция на пудрени парфюми, просто го тествах, след като я приключих.
Но Insolence се вписва добре и в пролетната селекция. Не само заради виолетките, а защото мирише на младост. Напомня ми донякъде на Feerie на Van Cleef & Arpels, но с по-малко плод. Излъчва невинност, мечтателност и безгрижност като едва докоснато с пудра лице на момиче. Не е парфюм за тийнейджърки от типа „дъвки и бонбонки“, въпреки първоначалните ми опасения, и не е масов аромат. Ако не беше толкова срамежлив като проекция и трайност, щеше да е още по-хубав. Не бих си го купила, защото не ми отиват виолетки, както вече казах, но усещах радост и лекота докато го пробвах.
Година на излизане: 2006
Нос: Морис Русел, Силвен Дьолакур
Олфактивна група: флорално-плодов
Връхни нотки: червени плодове
Сърцевина: виолетка, ирис, портокалов цвят
База: тонка, сантал, дърво
