Цветето на хляба. Името моментално приковава вниманието ми, а въображението ми се развихря около скована от груби дъски маса, на която има панер с току-що изпечен селски хляб и буркан с набрани от ливадата цветя. Дали са успели да предадат уханието на хляба, мисля си, докато пръскам. Препечената до кафяво хрупкавост на кората, изпускащата пара […]
Read more
Мак и ечемик… името веднага събужда любопитството ми. Как ли мирише такъв парфюм? Като кифла с мак може би? Както и да мирише, звучи вълшебно. Представям си житни поля с нацъфтели макове и метличини, трикольорът на лятото – златно жълто, пламтящо алено и наситено синьо. Толкова я обичам тази гледка, че пеперуди се разпърхват в […]
Read more
С житото имам специални отношения. Не съм особен фен на хляба и тестото, но гледката на ширнали се житни поля ме изпълва с почти сакрално благоговение. Много ясно помня откъде тръгна тази моя обсесия. Учителката ми в първи клас, другарката Игнатова, беше от Добрич (тогава Толбухин). Надълго и нашироко ни разказваше за Добруджа, „житницата на […]
Read more
Ако си пристрастен към определен тип аромати, както съм аз с цитрусите, рискът от отегчение и „вече всичко съм видял, т.е. помирисал“ е много голям. Oyedo обаче успява да ме изненада. Изненадва ме първо с азиатската нишка – вдъхновен е от древната японска столица Едо, създаден е от парфюмеристката Акико Камеи и е композиран около […]
Read more
Nicolai е от брандовете, които веднага съм усетила „мои“ като олфактивен език и енергия и искам да опозная по-добре. Зад него стои носът на Патрисия де Николай, племенница на Жан-Пол Герлен и правнучка на Пиер Герлен. С две думи – гените и средата си знаят работата, в композициите ѝ се долавя една изпипаност, шлифовка, която […]
Read more
Carthusia е бранд, който отдавна е привлякъл вниманието ми с идентичността и легендата си, включваща остров Капри, манастир, монаси, които бъркат ароматни еликсири по древни рецепти. Имам един техен парфюм, Ligea, много различен като звучене от мейнстрийма, неособено лесен за харесване, но пристрастяващ по някакъв странен начин. В сравнение с него Mediterraneo изглеждаше по-безопасен избор […]
Read more
Нали помните, че според учените ароматът на грейпфрут сваля между 5 и 10 години от възрастта? Наистина не знам защо не се поливаме с грейпфрутови парфюми непрекъснато. Не, всъщност знам – защото грейпфрутът е коварна нотка и нерядко се случва да се превърне в нещо друго – я мъжка пот, я котешка урина. Чист късмет […]
Read more
Писнало ви е от моите цитруси, знам. Но какво да направя – толкова ги обичам, че може би трябва да прекръстя блога на Agrumi di Dona. Лято или зима, цитруси ще има, а лимонадената ми душа ще ликува, защото няма нотки, които да бият цитрусовите по светлина, оптимизъм и радост от живота. Да, може би […]
Read more
Не помня дали съм ви споделяла, но ако ме попитат на какво мирише раят, ще отговоря без да се замислям – на лайм и кокос. Има нещо в тази комбинация, което така ме омайва, че губя ума и дума и искам да я вдъхвам още и още. А във Virgin Island Water тя е изпипана […]
Read more
Много преди съвременните парфюмеристи да (пре)открият мангото и тропическия амбианс, София Гройсман пуска плодова бомба, превърнала се в култ. Пазете се, идва Calyx! Започвам с уточнението, че този така популярен навремето парфюм има две версии – едната е оригиналната на Prescriptives от 1987, другата е римейкът на Clinique от 2013. Имам винтидж мини на оригинала, […]
Read more