Carthusia е бранд, който отдавна е привлякъл вниманието ми с идентичността и легендата си, включваща остров Капри, манастир, монаси, които бъркат ароматни еликсири по древни рецепти.
Имам един техен парфюм, Ligea, много различен като звучене от мейнстрийма, неособено лесен за харесване, но пристрастяващ по някакъв странен начин. В сравнение с него Mediterraneo изглеждаше по-безопасен избор за покупка насляпо – средиземноморска лимонада, какво може да се обърка?
Не, нищо не се е объркало – Mediterraneo се оказа много приятен и освежаващ парфюм и като изключим 10-минутната му трайност, ми върши чудесна работа в жегите. Това, което ми харесва най-много в него е абсолютната му природност и нерафинираност. Не е от онези изискани (и изискващи) цитруси като Escale a Portofino, да речем, които си ги представяш към бели ленени дрехи и булевард Кроазет. Този тук е прясно набрани лимони и билки от градината, счукани в каменен хаван, в хладна каменна кухня с изглед към морето и ослепителното слънце навън. Толкова е природен, че на неговия фон дори Eau d’Hadrien ми звучи градски.
Mediterraneo е селски в най-добрия смисъл, манастирски, градински, леко аптекарски дори. Сякаш е просто смес от етерични масла – остър лимон, евкалипт, мащерка, малко мента за хлад, малко чаена тръпчивост – които лекуват тялото и душата, без онова финално „парфюмно“ лустро. В случая тази липса на шлифованост и луксозен финиш ме устройва напълно – много тежко понасям жегите и през лятото парфюмите са ми по-скоро за първа помощ, отколкото за красота.
Има все пак нещо, което леко ме дразни (освен трайността, за която споменах) и това е една особена цитрусова нотка, която ми напомня на цитронелата против комари. От друга страна пък, ако се окаже, че наистина има репелентни свойства (нямам наблюдения още), може да е допълнителен бонус.
Така или иначе, ще си го изпръскам с удоволствие и размах – не в града и не на работа, а през ваканцията на село, където ще му отива повече. Седмицата, която прекарвам в Родопите, ми е много специална и трудно избирам парфюми за нея. Прекалено „парфюмните“, градски аромати ми стоят като грубо вмешателство в сетивата и ми нарушават единението с природата и простотата на живота там. Търся нещо, което хем да ме освежава, хем да се вписва органично в средата и по този показател Mediterraneo се оказа истинско попадение. Ако си търсите свеж летен парфюм „за селски цели“ – пробвайте го.
Година на излизане: 2003
Нос: Лаура Бозети Тонато
Олфактивна група: цитрусово-ароматичен
Връхни нотки: лимон, бергамот, мента, евкалипт, мащерка, лицеа кубеба
Сърцевина: мандарина, диви цветя, жасмин, кардамон
База: бял мускус
