От една страна разбирам защо Black Opium се радва на такава популярност – сладичък е, може да мине за секси и името му звучи като за живот на ръба. От друга страна… хм.

Представете си премиерата на оригиналния Opium през 1978 г. в легендарния клуб Studio 54. Ив Сен Лоран и Труман Капоти, Грейс Джоунс и Шер, Даяна Врийланд и Даян фон Фюрстенберг, Дона Съмър, която пее I feel love, отблясъците на диско топките и гащеризоните от ламе, димът, който се стели над масите и плътният, главозамайващ парфюм, стоплен от десетки танцуващи тела, решени да се забавляват като за последно (понякога наистина за последно). Ароматът на диско ерата, събрал в себе си целия ѝ безразсъден, декадентски блясък.

Представете си сега как 40 години по-късно активисти искат да го забранят, защото името му подтиквало към употреба на наркотици. Е, нещо такова се е получило и с ароматите.

Black Opium няма общо с оригиналния Opium, различен парфюм е. Името ме подвежда – очаквам нещо тъмно, мистериозно, опияняващо и опасно, а не го получавам. Преди години бях тествала EDP версията и тя ми беше харесала повече (ако не ме лъже паметта и не са ми се променили много възпрятията). Ванилията беше по-изявена, кафето също, миришеше на сладкарница с прясно изпечени сладкиши и прясно сварено горчиво кафе, а в аромата имаше нещо много тонизиращо и събуждащо.

Black Opium EDT също носи донякъде тази дуалност – светло/тъмно, сладко/горчиво, която е и интересната част в композицията. Тази версия обаче ми се струва по-беззъба и компотена. Сладката ванилия е заменена с плодове, а кафе и плодове не ми звучи като толкова добра комбинация. Имам чувството, че съм пръснала два отделни парфюма един върху друг.

Много плодове има в началото – цитруси, круша, касис, които се преплитат в сочна и накиселяваща свежест. Към тях чаят прибавя приятна зелено-тръпчива нотка. Кафето присъства силно от началото до края, но нещо му липсва, не ми е убедително. Не е плътният, остър аромат на току-що смляно кафе сутрин, а по-скоро инстантно – може и да върши работа, но някак не е същото. Жасминът се обажда плахо някъде в ъгъла, колкото да се каже, че има и бели цветя.

Сещам се как веднъж познат си беше сипал швепс в кафето, за да му изстине по-бързо. Същия сетивен дискомфорт изпитвам и сега, като пробвам Black Opium EDT. В OneMore на Francesca dell’Oro например кафето прави страхотна комбинация с лимон, плюс ванилия, карамел и шоколад. Тук не се е получило толкова добре. Има известен чар в аромата, не мога да отрека, по-скоро в идеята му, освен това е по-лек, свеж и универсален от EDP версията. За съжаление върху моята кожа толкова бързо изветрява, че дори не мога да го опиша като хората. Not my cup of coffee.

Година на излизане: 2015

Олфактивна група: амброво-ванилов

Връхни нотки: круша, касис, цитруси, зелена мандарина

Сърцевина: кафе, чай, жасмин, портокалов цвят

База: дърво, бял мускус

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.