Особени са ми отношенията с Le Parfum. Вече три години не мога да реша харесва ли ми, или пък не.

Бях го пробвала бегло, купих го на неустоима промоция, поносих го, подарих го, след време пак ми се приноси и пак си го купих. Объркана работа, казвам ви.

Ще започна с това, че зад този парфюм стои носът на Франсис Кюркджиян, чийто сочен и ярък почерк харесвам. Коментиращите във Fragrantica го сравняват с друго негово творение, My Burberry, и макар да са различни като аромати, все пак имат някакво общо ДНК, наситено плодово-флорално.

Толкова наситено е в Le Parfum, че първият спрей откровено ме стряска и а-ха да ми докара главоболие. Мандарина и кайсия се сблъскват челно със зюмбюл и иланг-иланг със звучно тряссс. Плодовете са сочни, но не натуралистични, а някак химически, като желирани плодови бонбони, допълнително оцветени и подсладени. Цветната част, от своя страна, също носи усещането за химическо подсилване и лек световъртеж, все едно съм спала в стая със зюмбюли или съм си напъхала носа в цветната чашка и вдъхвам дълбоко. Не мирише евтино химически, просто ми е too much – прекалено силен, прекалено ярък, прекалено шумен, като лунапарк. Аз съм интроверт и силните, натрапчиви аромати ми причиняват сетивен дискомфорт на почти физическо ниво. 

Нотките му обаче ми харесват и не изпитвам порив да изтичам и да се измия, просто се въоръжавам с търпение и чакам да поизветреят и да станат по-ефирни. Половин час по-късно търпението ми е възнаградено и си припомням защо си го купувам отново, след като съм го подарила. Цветята са се поукротили и вече не крещят, дали са думата на пачулито и сантала, които внасят по-суха дървесна нотка, облагородяват композицията и ѝ дават дрезгава елегантност. Има нещо в пачулито, което ми напомня донякъде Coco Mademoiselle, същият кадифен финиш.

Цялостното излъчване също ми напомня на него. Le Parfum е парфюм за елегантна, градска млада жена. Ароматът пресъздава идеята за спонтанност, достъпност и парижка елегантност, се казва в представянето, но елегантността я усещам по-скоро английски, отколкото френски тип. Със спонтанността също се е справил добре мосю Кюркджиян. Има нещо неустоимо витално, ярко и оптимистично в този аромат. Връща ме в годините, когато излизах с токчета посред зима и не ми пукаше дали ще се подхлъзна, дали ще измръзна, дали ще ме болят краката и какво ще кажат хората.

Година на излизане: 2013

Нос: Франсис Кюркджиян

Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен

Връхни нотки: бял зюмбюл, кайсия, мандаринов цвят

Сърцевина: сладък грах, жасмин, иланг-иланг

База: османтус, пачули, сантал

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.