Сетих се днес за едно детско стихотворение на сестра ми, което толкова ми беше харесало, че го запомних наизуст. Припомних ѝ го и на нея, и докато го рецитирах, си дадох сметка, че всъщност казва всичко, което искам от един парфюм 🙂
малки хора, мърхути узрели
охлювчета и пешкири бели
мачкат мъничката сган,
но щом се пръснеш тук и там,
усещащ грохота зелен
как тича, тича устремен,
окото иска да ти стисне,
дори и сливицата да ти писне
