Сетих се днес за едно детско стихотворение на сестра ми, което толкова ми беше харесало, че го запомних наизуст. Припомних ѝ го и на нея, и докато го рецитирах, си дадох сметка, че всъщност казва всичко, което искам от един парфюм 🙂

малки хора, мърхути узрели

охлювчета и пешкири бели

мачкат мъничката сган,

но щом се пръснеш тук и там,

усещащ грохота зелен

как тича, тича устремен,

окото иска да ти стисне,

дори и сливицата да ти писне

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.