Флоралните парфюми не са ми сред най-любимите, а и някак не се виждам като жена, която ухае на цветарски магазин. Дайте ми на мен лимон и трънак, дърво и смокиня, бурен и трева – повече ми отиват на характера.
Признавам обаче, че нерядко посягам към тях, особено напролет. Има едно тържество на живота във флоралните аромати, на което трудно устоявам. И една закачлива, флиртаджийска фриволност, която не е точно моята, но понякога ми се иска да бъде. Парфюмният еквивалент на ранната Лана Дел Рей с цветя в косите и old school романтичност.
Да ухая на цветна градина ми е guilty pleasure, като да изям цял шоколад – може и да ми стане лошичко в някакъв момент, но пък каква чиста, витална радост носи! А моментът с лошичкото често го има, особено при богатите, пищни флорали, които ми докарват сензорно претоварване. Но макар да предпочитам за себе си по-леки, въздушни и почти моноароматни флорални композиции, не мога да не отдам дължимото уважение и на онези другите, великолепните шарени букети, които трудно се обхващат с две ръце. В крайна сметка, и при тях, както и при шоколада, дозата прави отровата.
