Напудрена. Така се чувствам с Love. Напудрена, начервена, нагласена, с високо вдигната брадичка и звънтящи по тротоара токчета.

Love е от моменталните ми и безусловни любови. А също и от изстраданите, понеже е спрян от производство и сдобиването с някакво количество от него е много трудно. Най-най-красивата пудра на света не може да се намери никъде и това е престъпление към парфюмохолиците.

Взрив от лилави цветя ме посреща в началото – ирис, люляк, зюмбюл, хелиотроп и глициния. Няма виолетка в нотките, но точно нея усещам най-силно – сладка, бонбонена виолетка, която постепенно отстъпва сцената на останалите лилави красавици. Танцуват, хванати за ръце, и никоя от тях не изпъква. Толкова добре блендирани са, че сякаш са някакво ново, различно цвете – има го запудрянето от ириса и хелиотропа, има я леко токсичната сладост на зюмбюла и люляка, но никое от тях не доминира и не се разграничава.

При всичките тези цветя обаче Love не е градински, а градски парфюм. Тук красотата не е естествена и природна, а рафинирана и превърната в изкуство. Подобно излъчване, а донякъде и аромат има Gucci Guilty EDP, същата лилавоцветна прелест. Но Guilty е по-остър и пикантен заради пипера и пачулито, а Love се развива нежно и меко. Пудрените и оризовите нотки са тези, които го правят специален и различен – от една страна въздушен и сух, като пухче за пудра, а от друга малко дрезгав и шептящ, със зърнеста структура. Събужда спомен за нещо познато и след известно ровене в ароматната си памет го оприличавам на бебешка пудра. Толкова красив драйдаун оставя, че не мога да му се наситя.

Има някакъв парадокс в Love. Излъчва чистота и невинност заради бебешката пудра, но не е свит и срамежлив. Има някаква старовремска романтичност в него, но в никакъв случай не е ретро, напротив – младежки и градски е. Пудрен е, но не е будоарен, а елегантен и изтупан. Лек и въздушен, но забележително траен и шлейфов. Нарича се Love, но няма нищо хормонално в него.

Този парфюм не мирише на любовна среща. Не носи усещане за прегръдки, целувки и намачкани чаршафи. Не е секси, не е подканващ, а кокетството му е одобрителният поглед, който си хвърляме в някоя витрина. Той е времето преди любовната среща. Онези час или два, когато сме насаме с огледалото и започваме ритуалите си за красота спокойно и без да бързаме, но и със сладко предчувствие, което ускорява пулса. С една щипка нарцисизъм, която го прави неустоим. Есенцията на най-важната любов – тази към себе си, от която тръгват всички останали.

Година на излизане: 2010

Нос: Луиз Търнър и Натали Грасия-Чето

Олфактивна група: флорално-дървесно-мускусен

Връхни нотки: розов пипер, портокалов цвят

Сърцевина: ирис, люляк, зюмбюл, хелиотроп, глициния

База: пудра, ориз, мускус

Олимпия, Едуар Мане

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.