Има поне две причини, поради които Dolce Amalfi е специален. Едната е, че е изненадващо различен. Другата е, че е правен от българин, Мирослав Петков.
Кажете честно, какво си представяте, когато срещнете парфюм с Амалфи в името? Да, аз също си представям някоя от безбройните и почти неразличими една от друга лимонови вариации. Колкото и да обичам лимони, това банализирано и клиширано парфюмно Средиземноморие вече доста взе да ми писва.
Dolce Amalfi обаче ме изненада. Първо, в него няма лимон, нито какъвто и да било друг цитрус. Ама никакъв. Второ, в мига, в който го помирисах, ми върна някакви смътни спомени от детството, напомни ми на нещо страшно познато, но не можех да се сетя на какво. „Детска плодова дъвка!“ – твърдят в хор коментиращите във Fragrantica. Може би донякъде с основание, но не беше това асоциацията, която търсех. Едно, че в моето детство нямаше плодови дъвки (а и никога не съм ги обичала), друго, че тук осезаемо присъства любима моя нотка, която наричам „шкафа на баба“ – специфичен аромат на старо дърво, напоено с подправки. И точно тази нотка отвежда Dolce Amalfi далече от инфантилната свежарска скокливост на плодовата дъвка.
В крайна сметка се сетих на какво ми мирише – на Дефламол, мехлем за изгаряния с кафяв цвят и сладък смолист аромат. Сред съставките му има перуански балсам, във формулата на Dolce Amalfi пък присъства толу балсам. И двете се добиват от дървото Myroxylon balsamum и имат сходен ароматен профил, канелено-ванилово-смолист, основната разлика е в консистенцията. Не съм мирисала никой от тях в чист вид, но допускам, че те са отговорни за приликата.
Обичам много дюля в парфюм, а тук тя е разкошна – не толкова свежо плодова и скърцаща, а по-скоро десертна, сочна, напоена с ликьор, подправена с карамфил, сервирана в старовремска кристална чинийка. За моя радост въпреки това не е прекалено сладка и не завива в гурме посока. Ябълка хващам по-скоро като щипка ябълков тютюн, леко опушен. Тонка и ванилия правят хубава, плътна и луксозна база.
Много интересен и богат плодово-подправково-смолист парфюм е Dolce Amalfi и сравненията с плодова дъвка са ми неразбираеми. Това е зрял, спокоен, комфортен и скъп аромат, идеален за есента, пък и за зимата, заради леко коледното звучене от карамфила и кардамона. Не е това, което си представям като Амалфи – някакво лимоново-морско тралала, и това ми харесва, дава ми усещане за една нетуристическа Италия. Може би трябва да го пробвам и през лятото и да видя как се държи в топло време.
Много приятно съм изненадана от българската следа и съм любопитна да пробвам и други творби на Мирослав Петков. Можело, значи.
Година на излизане: 2017
Нос: Мирослав Петков
Олфактивна група: амбров
Връхни нотки: дюля, кардамон, ябълка, шафран
Сърцевина: карамфил (подправка), толу балсам, тамян
База: ванилия, тонка, амбър, кедър, мускус
