Dolce Vita е един от любимите ми парфюми и беше фаворитът ми в началото на пандемията, при първия локдаун.

Може би донякъде заради името, като подсъзнателен символ на съпротива. И най-вече заради настроението, което ми носи – безметежно, безвременно, един слънчев остров, на който всичко е наред.

„Гръцкият козунак“, както си го наричам, не е шумен и натрапчив парфюм, не хвърчат искри и фойерверки от него, но въпреки това излъчва празничност. Вероятно заради подправките, които свързвам и с Коледа, и с Великден, макар тук да не са в гурме вариант. Канелата не мирише на меденки, а „козунак“ е по-скоро заради хубавите спомени, отколкото заради буквалността на аромата. Харесвам начина, по който гърците празнуват – настроението се усеща навсякъде, хората изнасят маси с бели покривки пред къщите си, носи се музика, въртят се чевермета, Христос възкръсва… Някак естествено им се получава. Духовният аспект на празника се преплита с чисто човешкото удоволствие от хубавата храна и общуването със семейството в една простичка радост от новия живот и възраждането на природата.

Обратно към парфюма – за мен Dolce Vita е ода за канелата и се учудвам, че други хора не я усещат изобщо или пък определят други нотки като доминиращи. Много обичам канела под всякаква форма – и в парфюм, и в храна (не само в сладкиши), и в кафе. Тук тя е в най-красивия си вид, без остатъчния нюанс на изсъхнала слюнка, който има в някои парфюми. Същото се отнася и за кардамона, в който няма острота. Подправките са перфектно блендирани с плодовите нотки на праскова (която аз усещам донякъде и като портокалови корички, вероятно заради асоциацията с гръцкия козунак). Не е сочна, стичаща се по брадичката лятна праскова, а по-скоро сушена, със сладостта на есента и лек чаен нюанс. Има още лилуим, който не е упойващ, а козметичен, като скъп крем. Има и ванилия, която не тежи, както и прекрасна, богата дървесна подложка от сантал и кедър. Мек, напудрен и светъл аромат с една идея благородна, приглушена сипкавост, в който нищо не се натрапва и не накъртва.

Нищо не ме дразни в Dolce Vita, в нито един момент, което е рядкост. Не само заради изпипаната композиция, а и заради настроението. По някакъв начин е хем спокоен, комфортен и уютен, хем празничен – но празник без напрежение и изкуствена приповдигнатост. Мисля си, че позволява малко повече интензивност (EDT е), но пък тогава ще се превърне в класически есенно-зимен аромат и ще изгуби въздушната си лекота. Изключително красив парфюм – слънчев, лъчезарен и сияен. Повече сиеста, отколкото фиеста, тържество на живота в най-естествената му форма – да лежиш със затворени очи, да усещаш слънцето върху лицето си и да нямаш нужда от нищо друго.

Година на излизане: 1995

Нос: Пиер Бурдон и Морис Роже

Олфактивна група: амброво-дървесен

Връхни нотки: праскова, кардамон, лилиум, грейпфрут, бергамот, роза

Сърцевина: канела, кайсия, розово дърво, лилиум, хелиотроп, магнолия

База: ванилия, сантал, кедър, кокос

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.