Признавам, че не намирам особен смисъл в идеята да мириша на кексове и курабии, но веднъж годишно може и да се подхлъзна. Или два пъти.

Започвам с уговорката, че не съм особен фен на Jo Malone London. Пробвала съм десетина неща и нито едно не е предизвикало wow! Идват ми прекалено опростени, но не с изящния минимализъм на Goutal, а леко недодялани и грубовати, еднопластови. Не казвам, че са лоши, просто нещо не ми достига. По принцип са замислени така, че да могат да се смесват и човек да си прави собствени комбинации, но мисълта да смесвам парфюми ми звучи кощунствено и не ме блазни.

В името на справедливостта трябва да добавя, че всичко, което съм пробвала, е правено след напускането на Джо Малоун (през 1999 г. тя продава марката си на Estee Lauder Companies, като остава неин творчески директор, но през 2006 г. напуска), т.е. зад него стои само името, но не и носът на Джо Малоун. Самата Джо регистрира нов бранд, Jo Loves, непознат за мен.

Ginger Biscuit, както можете да предположите, мирише на джинджифилови бисквити, леко прегорели. Усещам основно карамел, поизпуснат към тъмнокафяво, джинджифил и индийско орехче, което допринася за миризмата на прегоряло – обичам го много в храна, но в парфюм ме дразни (индийското орехче, не прегорялото). Канелата и ванилията са на по-заден план, а тонката вкарва полъх на бръснарница. И… това е. Не знам какво повече да кажа.

Не е лош аромат Ginger Biscuit, даже е доста приятен. За ароматна свещ ще стои супер. За парфюм обаче му липсват много неща – дълбочина, развитие, проекция и трайност, както и способност да разказва истории (това мога да го кажа за почти всичко на марката, което съм пробвала). Трудно ми е дори да напиша ревю за него, защото нищо не ми говори, просто една приятна, слаба фонова миризма. Five O’Clock Au Gingembre на Serge Lutens например, който също е в тази тематика, е в пъти по-интересен и изпипан.

Хейтърско ревю излезе (то не е и ревю даже), а не тръгнах с такова намерение. Толкова суперлативи бях слушала за марката, че очаквах много повече – и като аромати, и като представяне. Особено за тези цени. Но така или иначе, всичко е въпрос на вкус и възприятия. Просто ние с Jo Malone вероятно ще си кимнем вежливо и ще продължим кой откъде е. Или пък ще опитам коледно да съм бяла и добра и ще дам на Ginger Biscuit втори шанс, като го смеся с нещо друго, примерно с Orange Bitters. Може и да се изненадам, ще видим.

Година на излизане: 2013

Нос: Кристин Нажел

Олфактивна група: амброво-ванилов

Нотки: карамел, ванилия, джинджифил, лешник, канела, индийско орехче, тонка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.