Eau du Ciel е ода за липата. Да, знам, че през август липите отдавна са прецъфтели, но кажете ми честно – сладкият меден аромат на цъфнали липи не е ли течно слънце?
Не съм кой знае какъв фен на липовите парфюми, нито на липовия чай. Харесва ми, когато вятърът довява аромат на цъфнали дървета, но отдалече. Да го сложа върху себе си (или в себе си) – прекалено сладък ми идва, чувствам се като удавена в мед пчела.
Eau du Ciel обаче го бях набелязала отдавна, още преди да съм пробвала някакви липови парфюми. Освен това Goutal са ми голяма слабост и бих си взела каквото и да е тяхно насляпо. Така че когато ми се появи възможност да си купя остатъчно количество, не се замислих и за миг. Оригиналната, EDP версия от 1985 г. е спряна от производство. Четох пресинформации, че през 2015 г. е пуснат отново в EDT вариант (какъвто е моят) и леко реформулиран, но в момента не го откривам и в официалния сайт на Goutal. Не знам какъв е случаят, може отново да е спрян, което пък прави безценните ми милилитри от това съкровище още по-безценни.
Съкровище си е Eau du Ciel отвсякъде. Не само защото вече е рядкост, а защото е много красив. Спокоен и ведър като синьо небе с пухкави бели облачета, прозрачен като златиста светлина, в която се реят слънчеви прашинки. Дали има липа в него? Има, и още как. Сладка и медоносна, но въпреки това не тежка и задушлива.
Силно зелен и чаено тръпчив в началото, с лека горчивина като от смачкани бурени, Eau du Ciel е възторжен като предусещане за лято. И лятото не закъснява. Разцъфва в омайната сладост на липов цвят, изключително реалистичен. Интересното е, че когато го пробвах за първи път през пролетта, ми се видя доста по-сладък, докато сега усещам повече зеленина и дървесни нотки. Липата си е тук и е доминираща, но по-богата и балансирана. Не усещам ирис, освен като една идея запудряне в драйдауна, а восъкът не натежава. Напомня ми доста на друг липов парфюм, Tilleul на D’ORSAY, но там зелената буренова нотка е по-силна и остра, докато Eau du Ciel е по-фин и въздушен. Има някаква детска невинност и безгрижност в него, олфактивната ми памет изравя спомени за бране на липов цвят, пиене на липов чай, ваканция и безкрайно лято. Създава ми усещане за безвремие, безметежност и липса на стрес, някакъв ароматен пашкул, в който всичко е наред.
Не е парфюм за работа, офис и градски битки Eau du Ciel. Това е аромат за свободно време и дълги разходки, който се носи като открито и доверчиво сърце, а не като броня. Заради сладостта му не бих се престрашила да го нося в разгара на жегите, а по-скоро през пролетта, като предчувствие, или в онези моменти през зимата, когато лятото ми изглежда прекалено далече, а небето – прекалено сиво. Името му, „небесна вода“, казва всичко, което трябва да знаете за него.
Година на излизане: 2015
Олфактивна група: флорален
Нотки: липов цвят, восък, бял мускус, чай, ирис, палисандрово дърво
