Жужене на цикади. Така чувам Un Jardin En Mediterranee. Онзи постоянен, замаян от слънцето звук, саундтракът на южното лято.
По подобен начин чувам пчелите в Le Chevrefeuille на Goutal, но докато там виждам само нацъфтял храст, тук картината е наситена с детайли, изпълнена в ярките цветове, които познавам от картичките и все се чудя дали са истински.
Съвсем наистина ме пренася Un Jardin En Mediterranee на някой гръцки остров в някоя късна сутрин, когато жегата все още не е ударила непоносимо, но вече се усеща в напеченото синьо на небето и равномерното дишане на морето. Залутва ме из криволичещи тесни сокаци, между варосани къщи със сини прозорци, покрай закътани дворове, пълни с нацъфтели зокуми, плътни смокини и тръпчиви кипариси. А в един от тези дворове гръцка баба пече чушки на тенекия, червени и месести. Сладкият им сок цвърчи и се смесва с острата лютивина на дима в оня толкова познат и dolce vita аромат на печени чушки, неизменно свързан с лятото.
Сигурно си казвате „чакай малко, какви печени чушки, нали за парфюм говорехме?“ Е, и аз така си казах. Но продължих да ги усещам и даже ми харесват. Подобно на Un Jardin Sur Le Nil, този също е от „салатената“ градинска серия, но докато там зеленчуците са мариновани, тук киселина няма, само остра опушена сладост. Бодливите нотки (кипарис, кедър, хвойна) в комбинация с леко копъровия нюанс на сладко от зрели смокини дават това усещане за карамелизиран пушек – особено, но в никакъв случай не неприятно.
Сладък и задушлив ми се стори Un Jardin En Mediterranee, когато го тествах за пръв път преди няколко години. Сега, при втората проба, вече не е така и го намирам за ефирен и пъстър като шал на вятъра. Тръпчиво зелен, с премерена доза цветност, олекотен от цитруси, без да е цитрусов. Специфичен и разпознаваем, различен от мейнстрийм ароматите. Напомня на Rosabotanica на Balenciaga, но е доста по-въздушен и ненатрапчив (и по-нетраен, уви). Не бих го определила като смокинов парфюм – усещам смокиново сладко с наченки на захаросване, но я няма плътната млечна нотка на листата, нито сочността на зрелия плод. За мен иглолистните са основни играчи тук, всичко останало се върти около тях и ги допълва. Във Fragrantica парфюмът е класифициран като флорално-акватичен, което ме озадачава – нищо акватично не хващам в него, освен цялостната представа за Средиземноморие. Бих го определила по-скоро като зелено-ароматично-флорален. И чушков, разбира се.
Казвала съм вече, че харесвам аромата на зарзават в парфюм, харесва ми и тук (и благодаря наум на Жан-Клод Елена, че мисли и работи за такива като мен). Точно той прави композициите необичайни и интересни. И пак поради тази причина Un Jardin En Mediterranee не е за покупка насляпо – не би се харесал на всеки. Но си струва да се помирише, дори да е само за проба – ей така, колкото да чуете жуженето на цикадите.
Година на излизане: 2003
Нос: Жан-Клод Елена
Олфактивна група: флорално-акватичен
Връхни нотки: бергамот, лимон, мандарина
Сърцевина: портокалов цвят, зокум
База: смокинов лист, кипарис, червен кедър, хвойна, шамфъстък, мускус
