Не се сещам за друг парфюм, който така да ми мирише на Нова година. Не на Коледа, а на Нова година.

Като повечето деца на соца, и аз нямам коледни спомени и сантименти. За мен Празникът на празниците беше Нова година и все още е така. Коледа може да има някакъв домашен, сармисто-фасулен чар, но Нова година е блясък, очакване и шампанско. Онази специална вечер, в която на нас, децата, ни беше позволено да се омажем с вносните брокатени гримове на майка ми, да облечем блузите ѝ от ламе и да си легнем след полунощ като истински принцеси, без риск да се превърнем в тикви.

Ако към цялото това вълнение и гламур прибавим тръпчивия аромат на елхата и сочните пръски на обелени портокали (които, както се знае, се появяваха по магазините само по това време на годината), ще получим… какво? Elixir des Merveilles.

Наистина има нещо вълшебно в този „еликсир на чудесата“. Празнично, светло и топло, пукащо като дърва в камина, хвърлящо отблясъци като елхови играчки. Есенцията на зимните удоволствия – навън да трупа сняг, а ти да си вътре, до огъня, и да се радваш, че си жив, обичан и имаш каквото ти е нужно. Много ми харесва това, че е празничен, луксозен, елегантен, 100% „корекомски“, но едновременно с това уютен и гушлив като скъп кашмирен пуловер. Достатъчно сложен, за да е софистициран, но без да е претрупан и помпозен или тържествено дистанциран, Elixir des Merveilles излъчва измамната простота на петзвездно шале в Алпите.

Споменах за елха, но в интерес на истината, тук тя е по-скоро асоциация, отколкото буквален аромат. Много повече присъства в братовчед му, Eau des Merveilles, който е по-иглолистен, подправков, мъхов, бодлив и за мен – чисто мъжки. При Elixir des Merveilles тази настръхналост я няма, той е мек и смолист, дървесен, леко опушен, подсладен с капка ванилия и карамел. Що се отнася до портокала, той е повече захаросани портокалови корички в бонбон от черен шоколад, отколкото кисел и освежаващ сок. Или пък портокалови кори, хвърлени в камината, в която бумтят дъбови цепеници.

И този път любимият Жан-Клод Елена е създал шедьовър. Не знам дали бих го носила, струва ми се, че не е като за мен – мъжкото му звучене ми идва в повече, макар да е много по-улегнал и мек от Eau des Merveilles. Но ми създава страхотно настроение и обичам да го мириша. И може би все пак, по изключение, довечера ще го сложа. Защото е празник и е време за зимни удоволствия, защото ще извадя отново брокатите и ламетата – този път моите собствени, и ще бъда истинска принцеса, без риск да се превърна в тиква. И защото вярвам непоколебимо в светлото бъдеще, добрите времена и щастливите развръзки. Честита Нова година!

Година на излизане: 2006

Нос: Жан-Клод Елена

Олфактивна група: амброво-фужерен

Нотки: сиамска смола, портокалова кора, амбър, карамел, перуански балсам, кедър, дъб, пачули, тамян, сантал, тонка, ванилия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.