Обичам всичките си парфюми, но пролетните са ми особена слабост. Ако ми кажат, че имам право да задържа само един, вероятно ще е някой от тях.
Защото ме карат да се чувствам неприлично млада и неприлично безгрижна, с разрошена от вятъра коса и увереност, че най-доброто предстои. Зареждат ме като шот витамини и правят походката ми пружинираща, а погледа бляскав. Разцъфвам така, както го прави природата.
А природата в пролетните ми парфюми е много (не че в останалите не е). Млади фиданки и напъпили листа, хрупкава трева и цветя с медена сладост. Аромати, които потичат по вените ми като зелена кръв и жужат около шията ми като пчели. Чиста радост в бутилки.
И чиста младост в бутилки. Има парфюми, които ме подмладяват моментално и макар да не изтриват годините от лицето, го правят с душата и това си личи. Наричам ги пролетни условно, но ги слагам винаги, когато унинието се опитва да ме превземе. Дават ми съвсем първично и инстинктивно усещане за смисъл. Най-простичкото. Преживяхме и тази зима.
Как мирише пролетта? На въздух и напечено от слънцето пране, на чуруликането на чичопей, на събудени ручеи, на онова зелено, от което ме заболяват очите. На сладост и живот. Всички неща, за които ще си говорим през април.
