Имам едни много любими юнски сутрини, когато общинските косачи забръмчават под прозореца ми и ме събужда ароматът на прясно окосена трева (е, освен бръмченето).

Разбира се, бих предпочела някакъв по-романтичен вариант – прозорецът да е на вила някъде във френската провинция, косачите да са голи до кръста и вместо бръмчене да се чува тихото фссст, фссст на обикновена старовремска коса. Но идеални случаи няма, затова предпочитам да се фокусирам върху аромата на тревата.

Всъщност в Gucci Bloom Acqua di Fiori тревата не е буквална и не се усеща така реалистично, както в друг мой любимец, Un Jardin Sur Le Toit на Hermès. Тук тя по-скоро е идеята за трева, за зелено и сочно. Мирише ми на вишневи листа, неузрели джанки, лозови филизи, но това са представите, които извиква в съзнанието ми, а не действителните нотки. Най-вече ми мирише на младост – възхитителна, въздушна и възторжена.

За разлика от класическия Gucci Bloom, тук има една много хубава тръпчиво-кисела острота, която не позволява на медената сладост на орловите нокти да стане прекалена, а на туберозата да изблудкавее. Заслугата е на любимия ми галбанум, на касиса и бергамота. По-сложен и богат аромат от първообраза и определено по-свеж, като белоцветното и зеленото са много добре балансирани (за мен все пак е малко повече зелен).

Струва ми се важно да отбележа, че въпреки това Gucci Bloom Acqua di Fiori не е природен аромат. Не събужда в мен копнежи за ливади и лимонови горички, както го правят парфюмите на Goutal например. Не бих посегнала към него, когато отивам на пикник. Това е елегантен аромат с подчертано градско звучене. Съвършената юнска сутрин в града, с общинските косачи, с полъха на трева през прозореца, колкото да събуди виталността ми. И после активен ден с всички неща, които имам да върша навън, но без излишно бързане, с достатъчно време да се оглеждам във витрините, да зяпам сградите и хората или да изпия една лимонада в някой слънчев двор.

Gucci Bloom Acqua di Fiori е един от любимите ми парфюми за пролетта, когато искам да се чувствам млада, безгрижна и лекомислена, без да влизам в режим „самодива“. Прекрасен е за офис и по един ненатрапчив начин създава настроение не само на мен, а и на околните. Искрящо и леко, с онова усещане, че най-доброто предстои.

Година на излизане: 2018

Нос: Алберто Морияс

Олфактивна група: флорален

Връхни нотки: галбанум, касис, лимон, бергамот

Сърцевина: орлови нокти, тубероза, жасмин, момина сълза, фрезия

База: мускус, сантал, Iso E Super (синтетична молекула с леко дървесен аромат)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.